На една столична улица сивата стена се превърна в сцена на изкуството - талантлива художничка нарисува портрет на популярната естрадна певица Лили Иванова.

За творбата разказа Мирослава Велева-Радкова в публикация във Фейсбук на 6 септември, придружена със снимки. Тя описва как в продължение на три дни наблюдавала млада жена, която с четка и търпение превръща стената в платно.

„Днес реших да я поздравя за красотата, която създава, и тогава разбрах, че е глухоняма. Втория път, когато минах, не устоях - спрях и я загледах. Тя не просто рисуваше. Тя се наслаждаваше. Всяко движение на четката, всеки пласт боя, всеки детайл беше като молитва. Бавно, търпеливо, смирено, с усмивка“, написа тя.

В поста си Велева-Радкова споделя и своите размисли за силата на духа и творчеството:

„Ако тази жена живееше живота си от позицията на жертва, ако беше позволила на етикета „инвалид“ да определи духа ѝ, никога нямаше да може да твори така. Колко погрешно е, че обществото нарича такива хора „не-валидни“… Всъщност те често са най-валидните. Те са душите, които чрез тишината, болката или ограниченията си успяват да събудят сетива, недостъпни за повечето от нас. Те ни показват, че истинската свобода не е във физическото тяло, а в духа. Че радостта не е в съвършените условия, а в отдадеността към творчеството“.

Историята трогна стотици хора в социалните мрежи, а сред тях и самата Лили Иванова. Примата на българската естрада препубликува разказа на официалната си страница във Фейсбук и написа:

„Благодаря от цялото си сърце на незнайната, талантлива, млада художничка, която е нарисувала мой портрет на стена в гр. София! Благодаря за чудесния разказ и на г-жа Мирослава Велева-Радкова! Здраве, щастие и любов! Моля, ако някой познава художничката и има неин контакт, да се свърже с моя екип на [email protected]“.

Днес портретът на Лили Иванова с букет от червени рози в ръцете и сияйна усмивка на лицето вече е своеобразна улична забележителност. А историята на младата художничка, която без да изрече нито дума докосна сърцата на толкова хора, е ярко напомняне, че истинската сила на човека е в начина, по който превръща липсата в дар.