Тракия, Пловдив. Сутринта започна с плач. Но не от болка – от разочарование и тъга в очите на децата, които с нетърпение се спускат пред блока, за да играят. А вместо усмивки ги посрещна купчина смачкани играчки, натрошени люлки и срутена къщичка – всичко, което няколко семейства съградиха с любов и грижа. Утопията на детството, прегазена от нечий безумен порив зад волана.

Майки и бащи, които не чакат държавата да се погрижи. Хора, които се обединяват, за да създадат уют и радост на децата си – с подръчни материали, с доброволен труд, с плам в сърцата. Така се роди малкото детско царство под дърветата пред блоковете в ЖР Тракия.

Но с една нощна експлозия от безотговорност, някой е взел завоя към чудовището, което спи във всеки пиян или дрогиран шофьор. Преминал е през бордюра, през играчките, през спомените, през радостта.

Ако това се беше случило ден по-рано?

"Ами ако беше денем? Ако децата ни бяха там? Ако бяхме ние?" – това не е просто хипотетичен ужас, това е реална възможност. И затова, както споделят родителите, единственото, което им остава, е да благодарят на Бог, че трагедията е била само материална.

Но това не я прави по-малко страшна. Защото децата вече разбраха – не всичко е безопасно. И дори когато родителите се стараят, лудостта пак може да прелети през тротоара.

Не рушете това, което не сте построили

Тази история не е само за един пиян шофьор. Тя е за сблъсъка между безотговорността и надеждата. За хората, които градят с ръце и сърца, и онези, които със завъртане на волана разрушават всичко.

Каква е цената на една детска усмивка? Очевидно – твърде ниска за някои. Но за нас тя е безценна. Време е да спрем да търпим:

Да се засилят проверките за шофьори под въздействие.

Да се поставят бариери пред местата за игра.

Да се изиска отговорност от всеки, който съсипва обществени и лични пространства.

А на "виновника", където и да си:

Ти не разруши просто играчки. Разруши вяра. Детска. Родителска. Човешка.
Но знай, че няма да сломиш желанието ни да градим.
Ще вдигнем нова къщичка. С още по-силна обич. И тя пак ще бъде място за мечти. Въпреки теб.

Ето целия пост на Дияна Атанасова, публикуван във Facebook:

Тъга и разочарование - това видяхме тази сутрин в очите на нашите деца! Накратко за случилото се: Няколко семейства решихме да вложим труд, любов, време и средства, като се организирахме и се постарахме да осигурим на децата си място приятно за игра. За да им е хубаво, когато слезнат пред блока. И какво намерихме тази сутрин ли? Ето това! 

Пиян, дрогиран или неадекватен шофьор явно в късните часове на нощта е прелетял през бордюра и право в играчките на децата ни!  Можем само да благодарим на Бог, че не се е случило тогава, когато всички ние сме били там!