На 6 септември 1885 г., по време на събитията около Съединението, загива Райчо Николов – известен като капитан Райчо, дядо Райчо, Райчо Николаев. Опълченец-поборник, български военен деец и офицер (майор), той често е сочен като единствената жертва на паметното дело, но освен него в паметните събития загиват още седем души.

Кръвната цена на 6 септември
За да подкрепи Съединението, към Пловдив на 6 септември 1885 г. потегля чета от Чирпан. Край село Калфата (дн. Съединение, Старозагорско), по заповед на лоялния на румелийското правителство поручик Жейнов, са убити петима младежи: Иван Данчов, Димитър Йовчев, Петко Запрянов, Георги Сербезов и Алекси Хаджиоглу.

В народната памет Николов остава най-свидната жертва на историческото събитие – още тогава съвременниците му засвидетелстват почитта си, а на погребението му присъстват хиляди българи.

Фаталният изстрел
Назначен за комендант на града от Временното правителство, което сваля управителя на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, Николов е сред високопоставените заговорници. Една от версиите за смъртта гласи, че всичко става заради присвоени от началника на пощата Костадин Тодоров средства. Николов търси сметка за парите, докато Тодоров е в пловдивска кръчма, а след като майорът се качва на коня си е прострелян в гръб.

След това директорът се плаши и опитва да избяга, но 150–200 души го обграждат и го принуждават да се предаде. Смята се, че мнозина стрелят по него,  а в тялото му са намерени над 100 куршума. 

Живот, отдаден на свободата
Райчо Николов е роден на 1 юни 1840 г. в с. Райковци, Великотърновско. Военният му път започва на 14-годишна възраст по време на Кримската война – през 1854 г. преплува Дунав, за да предаде сведения на руското командване за движенията на османската армия и получава медал „За усърдие“. Завършва руско военно училище, служи в руската армия и достига офицерски чин.

През 1872 г. се жени за Екатерина Дечева от Комрат; първородната им дъщеря Александра достига зряла възраст и се омъжва за Богдан Хаджикалчов, като по-късно предава семейния архив в музей. През 1876 г. Николов воюва като доброволец в Сръбско-турската война, а в Руско-турската война (1877–1878) е офицер в Българското опълчение – командир на I рота от IV опълченска дружина (чин капитан). Автор е на първия български военен устав – „Закон за българските войници“ (Плоещ, 1877).

След Освобождението служи в милицията на Източна Румелия и активно участва в подготовката на Съединението. На 6 септември 1885 г. е назначен за комендант на Пловдив – денят, в който отдава живота си за обединена България.

В чест на капитан Райчо Николов са издигнати паметници в Русе и Пловдив, а в родното му Райковци – паметна плоча. Улици в София, Варна, Пловдив и Русе носят името му – знак на признание за приноса му към освобождението и обединението на България.