По-строги противоепидемични мерки у нас, заради високия брой на новозаразени и смъртни случаи от коронавирус, но как това влияе на психичното ни здраве, коментира психиатърът проф. Дроздстой Стоянов.

"Новият "локдаун" ще следва логиката и развитието на всяка една подобна ситуация или решение, при които хората биват поставени в условия на принуда. Тогава, когато наложиш определени действия на широката популация или отделен човек против естествените му нужди и импулси, той намира начин да отреагира на тази норма по ненормален начин в своето поведение. Може да не е в момента, а отсрочено - след няколко месеца или седмици", заяви проф. Стоянов пред БТВ.

"Това, което ще стане след този втори "локдаун", зависи от цялостния курс на пандемията, а не от събитията, които ще настъпят на 21 декември. Всякакви подобни мероприятия увеличават формите на насилие и неадаптивно поведение. Дали това насилие ще се изрази в семейната среда, дали ще се изрази в професионалния колектив, дали ще е на площада, не е важно. Важното е, че насилието ще ескалира", каза специалистът.

По думите му особено уязвими в тази ситуация са децата. "Опасяваме се, че те са най-потърпешви в тези процеси, от постоянното говорене за купчините трупове, които падат като зомбита от асансьорите в моловете. Тези деца ще бъдат индоктринирани с три послания в тяхното житейско развитие: първо, че те са резервоар на нифекция, която съзнателно или не убива техните баби и дядовци. Второ с това, че физическият контакт е опасен и ненужен, трябва да се избягва и трето, със свръхекспозицията към електронни устройства заради обучение онлайн и дигитализираната форма на комуникация извън пандемията".

"Шансът да излезе по-добри от кризата е, ако тя се дефинира и управлява по-добре във времеви диапазон", смята той.

Пандемията влияе и върху медиците и според проф. Стоянов, те са демотивирани от ниските възнаграждения и липсата на реформа. Дори тези, които са мотивирани да работят за каузата, се сблъскват с непрекъснато променящите се правила за специализация. Моделът на управление на болниците също допринася - директорите да назначават от държавата и общината, а не се избират с участието на медици в лечебното заведение, което го прави по-незаинтересовано за персонала.