Потопената църква „Свети Иван Рилски“ край село Запалня, която се крие във водите на язовир Жребчево, е една от най-разпознаваемите забележителности в региона. Полуразрушеният храм, останал след потапянето на селото при строежа на язовира, се е превърнал в символ на историята и паметта за отминалото време.
Красиви кадри на църквата, издигаща се самотно от водата, обикалят социалните мрежи и привличат фотографи, туристи и любители на историята от цялата страна. На тях храмът изглежда величествен и почти нереален – каменна сянка на миналото, оцеляла сред водите на язовира.
Но извън естетиката на тези снимки се крие и една далеч по-неприятна гледка.
Само на метри от емблематичния храм се виждат отпадъци – автомобилни брони, пластмасови бутилки, найлонови торби и всякакви други боклуци, изхвърлени край брега. Снимки от мястото показват как около храстите и тревата са разпръснати части от коли, празни шишета и найлонови отпадъци, които рязко контрастират с красотата на пейзажа.
За ситуацията алармира в социалните мрежи Иван Янев, който публикува снимки от мястото и остър коментар за видяното.
„Потопената църква „Свети Иван Рилски“ гордо стърчи от водата като някакъв удавен паметник на вярата, докато на брега българският гений е подредил алтернативен олтар от разкъсани брони, пластмасов амбалаж и найлонови парцали. Тази гротескна идилия между вечността и боклука е най-точната ни национална визитка – прекланяме се пред историята на думи, но в действителност я зариваме под поредната доза битова помия. Жалко е, че докато храмът се е научил да диша под водата, ние на сушата така и не се научихме да живеем извън собственото си свинство“, пише възмутеният мъж.
Публикацията му предизвика десетки реакции и коментари от хора, възмутени от състоянието на мястото.
„Навсякъде е така, просто е ужасно. Лошото е, че става все по-зле“, коментира Невена Рундева.
„Не заслужаваме този рай на земята, превръщаме го в бунище, точно като душата не“, отбелязва Надя Димитрова.
„Манталитетът ни е такъв“, смята Деян Динев.
„Така е навсякъде, хората сами си унищожаваме планетата“, отбелязва Боги Полепкова.
Контрастът между величествения храм и боклуците около него показва и другата страна на реалността – тази, в която красивите места често страдат от човешкото безхаберие.
