След отстраняването на водещата Мария Цънцарова — решение, което предизвика буря от реакции, протести и дебати за свободата на словото — bTV се изправя пред поредната загуба. Репортерът Стоян Георгиев обяви днес, че напуска телевизията след 18 години работа в медията и близо четвърт век в журналистиката.

В пост в социалните мрежи Георгиев сподели, че е взел тежкото решение да се раздели с професията, която обича, и да поеме в съвсем нова посока. Той вече е сертифициран електротехник и официално търси работа извън журналистиката.

„Вярвам, че да започнеш отначало, е възможно на всяка възраст. Това, в което вярвам е почтеността, без значение каква професия имаш“, написа той.

Но ключовото в публикацията му е ясно изразената подкрепа към Мария Цънцарова, която сама потвърди отстраняването си от „Тази сутрин“, въпреки дългогодишната професионална кариера и емблематични разследвания. Георгиев заяви публично уважението си към нея както като професионалист, така и като човек — още един глас в защита на журналистиката, която не се страхува да задава въпроси.

Решението на Цънцарова да говори за случващото се, последвалият протест пред сградата на телевизията, както и реакциите на обществото ясно показват, че случващото се в bTV вече не е просто кадрова промяна, а симптом на по-дълбок проблем — разклащането на доверието в независимата журналистика.

Сега, към този контекст, се добавя и напускането на опитен репортер като Стоян Георгиев. То не само повдига въпроси за посоката на телевизията, но и поставя акцент върху една болезнена тенденция — специалисти с опит и доказана репутация да избират да напуснат професията, вместо да приемат компромиси.

И ако отстраняването на Мария Цънцарова беше аларма, то оставката на Георгиев е още един сигнал: в ключов момент за медийната свобода в България, журналистите, които избират да не мълчат, изглежда не са желани.

Въпросът е — какво означава това за българската журналистика? И кой ще е следващият, който ще каже „стоп“ и ще си тръгне?

Едно е ясно: това не е просто личен избор. Това е симптом на криза, която тепърва ще се разглежда — както от зрителите, така и от обществото, което все още вярва, че независимата журналистика е фундамент на демокрацията.