В навечерието на Рождество една малка, но силно въздействаща случка от Димитровград напомни, че добротата и човечността не са изчезнали. Понякога те идват тихо, без шум и очакване за благодарност – точно когато са най-нужни.
Дни преди светлия празник Тони Радева изпада в неприятна ситуация. Около 12:40 ч. автомобилът ѝ аварира на оживеното кръстовище на улиците „Иван Вазов“ и „Иван Асен II“. Колата остава спряла на знак „Стоп“ с включени аварийни светлини, а около нея се образува сериозно задръстване. В продължение на близо 20 минути край нея преминават десетки автомобили и хора, но никой не спира, за да попита дали има нужда от помощ.
Именно тогава се появяват четири момчета – седмокласници от ПМГ в града. Без колебание те предлагат помощ и заедно успяват да избутат колата до свободно място на близкия паркинг, където тя вече не пречи на движението. За Радева това е не просто техническа помощ, а истински жест на съпричастност в момент на безсилие.
Тя споделя, че е опитала да им се отблагодари, като ги почерпи с нещо от близките магазини, но момчетата отказали – не веднъж, а няколко пъти. Техният отговор бил прост и ясен: направили го, защото е било правилно.
Трогната от постъпката им, Тони Радева разказва случката в местна Facebook група с думи на благодарност към родителите на момчетата: за възпитанието, за човечността и за примера, който децата им дават. „Мили момчета, дано не изгубите човещината си! Благодарение на такива деца има надежда за светло бъдеще“, пише тя.
В дни, когато често говорим за липса на съпричастност и безразличие, тази история идва като тихо напомняне, че доброто е живо. Понякога то е в ръцете на четири деца, които просто решават да спрат и да помогнат. И точно такива малки жестове правят празниците истински светли.
Вижте и цялата публикация, споделена от Радева:
"Има надежда! Днес, към 12:40, закъсах с колата на кръстовището на ул. "Иван Вазов" и ул. "Иван Асен" II. Представете си тапата, която образувах неволно.
След близо 20 минути мъки, граничещи с родилните, и огромен човекопоток и автомобилопоток, никой не спря да попита защо съм на знак „Стоп“ на аварийни. Появиха се четири момчета, 7. клас в ПМГ, които предложиха да бутнат колата.
Преместиха я на свободно място на близкия паркинг и им благодарих, и им предложих да ги почерпя с нещо от близките магазини като благодарност. Отказаха ми няколко пъти. Скъпи родители на тези прекрасни момчета, БЛАГОДАРЯ ВИ, че сте възпитали такива прекрасни и помагащи деца! Мили момчета, дано не изгубите човещината си! Благодарение на такива деца има надежда за светло бъдеще."
