"Днес аз съм щастлив и се чувствам така, сякаш виждам отново!". С тези думи незрящият столичанин Добри завършва своя разказ за доброто, надеждата и съпричастността. В ежедневие, изпълнено с малки и големи проблеми, лоши прояви и неправедливости, мъжът споделя емоционално за своя случка, която връща надеждата, че доброто е сред нас, а най-младите го носят в сърцата си.
Докато се прибирал към дома си в "Люлин", Добри решил да мине през кварталната аптека. По пътя, пред блок 3, той бил изненадан от детски глас: „Извинете! Накъде отивате? Имате ли нужда от помощ?“
Това била 9-годишната Ангелинка. Без да се замисли, тя протегнала ръка, водено единствено от чисто, неподправено желание да помогне. Въпреки че се прибирала уморена от училище, Ангелинка придружила Добри до самата аптека, като внимателно държала ръката му.
"Хора! Просълзих се! Това мило детенце, тази невинна, чиста детска душичка се бе отклонила от своя път, за да подаде ръка на мен!", възкликва Добри. Той споделя историята, надявайки се тя да стигне до всички, помогнали момичето да се превърне в това "вълшебно слънце", а и за покаже на съгражданите си, че доброто е тук и живее в сърцата на децата.
Добри използва социалната мрежа, за да благодари и на всички онези местни жители, които през годините са отваряли душите си и са помагали, като отбелязва, че добротворците са мнозина, а бъдещето на квартала е в техните ръце.
"Вие сте бъдещето на Автономна република Люлин, хора!... Със сигурност има и още добри слънца в нашия квартал! И Ангелинка е пресният и добър пример за това!", заключава Добри.
Емоционалният разказ на мъже не оставя люлинчани равнодушни. За броени часове историята стига до хиляди, като връща надеждата на местните. Оказва се, че надеждата постъпката на детето да стигне и до родителите се оправдава. Дама, представяща се за майката на Ангелинка, споделя за продължението в коментарите под публикацията. Тя отбелязва, че дъщеря ѝ е била изключително щастлива от стореното.
"Стигна.. стигна постът ви до нас, и до мен (майка й) и до прекрасната и класната г-жа Никифорова, благодарение на друг родител.
Тази случка е напомняне, че добротата е жива — тя е в малките жестове, в протегнатите ръце, в детските очи.
Вижте и целия емоционален разказ, споделен от Добри Стоянов:
"Доброто го има! Живо е, и сякаш най-много се среща в Ж.К. "Люлин“!
Здравейте, скъпи люлинчани!
Измежду многото злоба, омраза, обиди и злободневни постове на тема дупки, забравени фарове, кой ми спря на мястото, кой кого джасна и т.н., мисля, че е време за нещо красиво и позитивно!
Ще ви разкажа една случка, която ме просълзи! Случи се на мен — вашият незрящ съгражданин Добри, живущ във Ж.К. "Люлин 1“!
Прибирам се аз към вкъщи, бях посвършил едно-друго. Реших обаче, преди да се прибера, да се отбия до кварталната аптека „Субра“, намираща се във „Фантастико Люлин 1“.
И така — движа се по тротоара, който е пред блок 003, блокът, намиращ се срещу „Фантастико“.
И изведнъж, както си ходя, едно слънчево! Миличко! Детско гласче ме пита:
„Извинете! Накъде отивате? Имате ли нужда от помощ?“
Хора! Просълзих се! Това мило детенце, тази невинна, чиста детска душичка се бе отклонила от своя път, за да подаде ръка на мен!
Оказа се, че това е 9-годишната Ангелинка! Тя е ученичка в 3-ти „Г“ клас на 137. СУ „Ангел Кънчев“!
Толкова ми се иска постът ми да достигне до нейната майка, класната ѝ или до някой неин близък или приятел.
Ангелинка ме хвана за ръка, бе с раница, прибираше се от училище! Може би уморена, но тя дойде с мен и буквално ме заведе до самата аптека!
В четвъртък тя има рожден ден — става на 10. Дадох ѝ парички, не бе голяма сума — 5 лева беше, но исках от цялото си същество поне мъничко да я зарадвам!
Тя не е бъдещ локал! Тя не е потенциална хулиганка! Не е груба, нито арогантна. Тя е едно красиво люлинско цвете!
Скъпа майчице! Ако си в групата, ако припознаеш момиченцето си и себе си, знай, че си родила и създала съкровище!
Не бижу. Ангелинка е съкровище!
Тя държеше толкова мило ръката ми със своята детска, чиста ръчичка!
Искрено много искам да срещна пак това ангелче — него, майка му, класния му ръководител и всички онези, които са го възпитали и превърнали в това вълшебно слънце!
Моля сърдечно, който може да ми помогне — знам ли — да разпространи поста до групи на родители и ученици в 137-мо училище или, ако някой има идея кое е момиченцето или майка му, да предаде тези редове.
Ангелинка! Камена! Надежда Дойчева! Теди Коцев! Всички ангели от „Люлински дарители“!
Вие сте бъдещето на Автономна република Люлин, хора!
Ева Божанска! Антония Петрова! Изброявам хора, които по един или друг начин са озарили живота и дните ми!
Някои виртуално, други лично, а със сигурност има и още добри слънца в нашия квартал! И Ангелинка е пресният и добър пример за това!
Днес аз съм щастлив и се чувствам така, сякаш виждам отново! Истинско щастие желая и на всеки от вас!"
