Днес ви разказваме една тъжна, но важна история. История за доброта, болка и надежда. История за едно куче, което не иска нищо повече от това да бъде забелязано и приютено.

На входа на бетонния възел "Кольо Фичето" край Стара Загора, лежи Роки — едно бездомно куче с огромно сърце. Хората там го познават. Той не лае, не гони, не плаши. Само гледа с големи си тъжни очи и маха с… не, вече не може. Защото някой го е блъснал. Колата не е спряла. А опашката му… вече я няма.

Роки има отворена рана в задната част на тялото. Кървяща. боли. Но въпреки това, щом някой се приближи, той леко се надига, радва се. Има доверие. Все още вярва, че човекът може да бъде и приятел.

Ние, които минаваме, които чуваме, които четем — можем да бъдем промяната в живота на това животинче. Можем да му дадем нов шанс. Шанс за живот без болка. Шанс за дом. 

Ето какво пише във Facebook Слави Йорданов от Стара Загора:

Здравейте, добри хора, пиша този пост, понеже този сутрин минавах покрай бетонен възел (по работа) Кольо Фичето. На входа има едно куче, което когато попитах хората наоколо, казаха, че наскоро го е блъснал автомобил и опашката му е паднала. Има рана на задните части, аз понеже не съм от Стара Загора и нямам път на там, ако има някой и може да помогне, да го направи. Благодаря. П.П кучето е много дружелюбно и добро, отговаря на името Роки. 

Ако си от Стара Загора или минаваш оттам — спри. Потърси Роки. Той е на входа на бетонния възел. Донеси му вода. Храна. Най-вече — потърси помощ. Ветеринар. Приют. Група за помощ на животните... Той не може да каже: „Боли ме“. Но телцето му крещи. Той не може да търси: „Обичай ме“. Но очите му умоляват.

Нека не подминем. Нека не оставяме още една невинна душа да угасне тихо край пътя. Ще спасим ли Роки?