Седнала е на стълбите пред метростанция „Витоша“, сгушена в сянката и в собственото си безсилие. Казва се Радостина. На 65 е. Преди няколко месеца е имала дом, семейство, надежда. Сега има само една раница, болни крака и неудобството да поиска… студена вода.

Роднините ѝ я изхвърлили заради имотни разправии — история, която чуваме все по-често. После животът я подхвърля от една тъмна улица на друга. Опитала е в общинските приюти, но е била пребивана и ограбвана. Намерила е късче сигурност като гледачка на възрастна жена, но когато тя си е отишла, Радостина пак е останала сама.

А е толкова крехка и достойна. Не проси. Не настоява. Поглежда в очите и се извинява, че ти отнема времето. Моли за глътка студена вода и тиха надежда, че някой ще ѝ подаде ръка.

Днес добри хора търсят дом за нея — място, където да подслони умората и раните си. Радостина може да се грижи за възрастен човек или да помага в домакинство срещу подслон и малко храна. Нищо повече не иска — само шанс да живее като човек.

Ако имате място в дома си — и в сърцето си — потърсете я. Ще я намерите край колелото на трамвай №10, в градинката зад МОЛ „Парадайс“, пише Katerina OB във Facebook. Там седи Радостина — една от многото невидими истории на София, която чака добротата да ѝ върне покрива над главата.

Нека покажем, че сме хора. Споделете. Попитайте близки и съседи. Помогнете на една жена да повярва, че доброто още съществува.