Историята на 72-годишния дядо Марин разтърси социалните мрежи, след като жена разказа за срещата си с него на жп гарата в Стара Загора. Възрастният мъж седял свит на пейка, с наведена глава, тих и незабележим за забързаните минувачи. „Сякаш беше част от стената“, споделя тя.

Дядо Марин, родом от Велико Търново, в момента най-често може да бъде открит на гарата в Горна Оряховица, където прекарва дните си. Понякога пътува и до Стара Загора с влак – просто за да се разходи. Живее на улицата от няколко месеца, със сериозни здравословни проблеми и минимална пенсия, която не му позволява нормално съществуване. Историята му предизвика съчувствие и призиви за помощ към хората, които биха могли да подадат ръка.

Ето какво написа Изабел Велинова: 

"Това е дядо Марин (Марин Георгиев Вълев) – роден през 1953 година, на 10 юни ще навърши 73. Срещнах го на жп гарата в Стара Загора. Седеше свит на пейката, с наведена глава, тих и кротък. Никой не го отразяваше. Хората минаваха покрай него, без да го погледнат, сякаш е част от стената.

От това, което разбрах, дядо Марин е родом от Велико Търново. На този етап най-често стои на гарата в Горна Оряховица, но понякога идва и в Стара Загора (веднъж седмично), защото има карта за влака и може да пътува – просто да се разходи. Когато го попитах дали е гладен, той спокойно каза „да“. Съгласи се да му се купи храна, вместо да иска да му се дават пари. Първия път, когато го срещнах, му дадох пари, а той се разплака. Каза, че не е ял от два-три дни.

Има дъщеря, но тя не го търси. Последния път, когато са се видели, тя му е дала невалиден номер и оттогава той няма връзка с нея… Преди около пет месеца е бил на квартира, но са го изгонили. От четири–пет месеца живее навън.

Левият му крак е надут и от него тече жълта, лепкава течност. Другият също е подут, но според него това не е толкова проблем – по-важното е раната на левия крак. Говори за състоянието си спокойно, без да се оплаква. Не проси. Не търси от никой нищо. Просто седи.

Каза ми, че е искал да отиде в дома за пенсионери в Ямбол, но са му отказали. А всички ние знаем как гледат хората в тези домове… и въпреки това за него това е било надежда.

Получава някаква малка пенсия, но тя очевидно не е достатъчна, за да живее нормално.

Ако някой има желание да помогне на дядо Марин, може да го потърси на жп гара Горна Оряховица или жп гара Стара Загора! Ако имате възможност да му дадете нещо – храна, дрехи или да предложите евтина квартира – това би било от огромна полза за него. Никой човек на 72 години не заслужава да живее така!"