Коледният дух пристигна в Силистра с лампички, елха и два красиви елена с шейна. А си тръгна… със счупен елен и разплетена шейна. По-малко от 48 часа издържаха новите празнични елементи, поставени от ОП „Дръстър“. По-малко от една нощ издържа нервната система на който и да е нормален човек, видял сутрешния резултат.

Тази сутрин жителите на града завариха неколедна, а направо антиколедна гледка: единият елен – опорочен, буквално на сол; шейната – разплетена така, сякаш някой е решил да направи „редизайн“, но в стил „след третата ракия“.

А наоколо – тиха, спокойна празничност. Елхата чака да бъде запалена. Украси чакат да светнат. Коледното настроение чака… но явно напразно.

Колко трябва да мразиш празника, за да пребиеш елен от стиропор? Човек би си помислил, че елените са направени от захарна пръчка и са били поставени в гнездото на най-върлите антиколедари в региона. Или че някой се е пробвал да ги язди като механичен бик на градски събор. Но не – най-вероятно става дума за класически случай на почерпена енергия + липса на възпитание + чужда собственост = изкушение.

Кметът на Силистра правилно отбеляза, че такива действия са „демотивиращи“ за хората, които се трудят, за да има празничност. И че „делото няма да остане ненаказано“.

Ако бъде открит извършителят, вероятно ще получи… глоба, забележка или най-много — обществено полезен труд, примерно да лепи стиропорени елени по тъмно, докато се замисли над житейските си избори. Истината обаче е друга: Това не е проблем, който се решава с един наказан вандал. Това е културно заболяване – хронично, дълбоко и системно.

„Пазете украсата!“ – указва табелата. „Пазете се от нас!“ – казва реалността. На шейната има табела:

„Мили деца и родители, пазете елените и шейната, за да може Дядо Коледа да ги ползва и догодина.“

Само че явно някои от родителите са били заети – вероятно с това да възпитават децата си в свободното изкуство „как да рушим в тъмното“.

На снимките ясно се вижда, че конструкцията е разчекната, гирляндите изглеждат като прегазено чудовище от „Гремлините“, еленът има гръб, напомнящ на сцена от документален филм за диви хищници.

Това е портретът на част от обществото – същото, което после се оплаква, че градът няма достатъчно празничен дух.

Коледният дух не се украсява – възпитава се. Една община може да украси площада. Може да постави лампички, елени, шейни, снежни ефекти и сцена за събития. Но не може да постави мозък там, където липсва. Не може да постави съвест там, където никога не е била отгледана. Не може да се постави и празнично настроение, когато първите, които го посрещат, го разрушават.

Дано виновните бъдат открити. Но още по-важно – дано следващата година не се налага кметът да пише пост за счупени украшения, а просто да се радва на град, който пази това, което му се прави с грижа. Защото коледният дух не се създава със светещи елени. Създава се с нормални хора.