Четвърти ден София остава парализирана заради стачката на служителите от автотранспорта в града. Това непременно създаде неудобство на столичани.
Мненията по сагата са много. Сега GlasNews публикува без редакторска намеса публикация на син на шофьор на автобус от градския транспорт в София.
В социалните мрежи Александър Петров написа публикация, в която да изрази позицията си от казуса. Той пише като "горд син на горд шофьор ор градския транспорт."
Припомняме, че в четвъртък, след близо 3 часа и половина преговори между синдикатите и кмета Васил Терзиев, се оказа, че съгласие по исканията им няма. Следваща такава среща е насрочена за понеделник. Протестиращите пък промениха част от исканията си. Сега те настояват само за 300 лева увеличение на заплатата.
Четвърти ден транспортна блокада в София
Ето какво написа Петров.
Пиша този пост като ГОРД син на ГОРД шофьор от градския транспорт. Човек, който не се е научил да мрънка пред клавиатура, а да работи – ден и нощ – за да мъкне претенциозните ви задници из града, докато вие го гледате с погнуса и го смятате за нисша форма на живот. Срам!
Последните дни излязоха какви ли не тъпотии – че шофьорите били неграмотни, необразовани, нагли, искали прекалено високи заплати, извивали ръцете на общината. Като ще се говори, поне говорете истината. Но не – по-лесно е да лаете в хор.
Да уточним нещо: шофирането на автобус не е като да джиткате с таралясника из квартала или да се самоубивате на тротинетките си. Тук говорим за десетки тонове желязо, от които зависи животът на хората вътре и около тях. Габарити, спирачен път, отговорност. И “товар”, наречен пътници – всеки със своята претенция, недоволство и усещане за величие.
А проблемите в транспорта? Те не са нови. Те не са от Терзиев, Терешкова или Терминатор. Те са резултат от десетилетия некадърие, мързел и пълно пренебрежение. Сега избиха и вие ревете. И, разбира се – „политическа стачка било“. Ама разбира се, всичко, което не ви е удобно, става политическо. Само че това е битка за човешко оцеляване.
Шофьорите бачкат 9-10 дни без почивка. Без тоалетна. Без кафе. Без обед. Без дишане. Караш, лавираш, гониш разписания, които някой малоумен чиновник е съчинил в Excel без грам представа от реалността. И през това време трябва да стигнат НАВРЕМЕ, да не умрат, и да не ви разсърдят. Чудо, че още има живи зад волана. Но вие сте забравили онези с инфарктите, нали? Звучи по-добре, когато не ви притеснява.
А как решава проблемите “великата” община? Не с повече шофьори – няма кандидати. Не с повече автобуси – няма части. А с “оптимизация” – разбирай: да се кара по-бързо, да се спира по-малко и да се мре по-лесно. Вашият живот? Безценен само когато се оплачете. На шофьора? Разход.
Сега вървете пеша. Да, точно така. Щото “мързеливите шофьори” не си лежат в гаражите, както си фантазирате, а седят под дъжда, в студени автобуси, и чакат някой да благоволи да се подпише. Само че... днес е петък, а великата община ще се размърда чак в понеделник. Уж „извънредна сесия“. Що не се съберат утре, а? Или уикендът е за “важните хора”, а шофьорите – да чакат като кучета в дъжда?
А тези 3-4 хиляди лева, дето ви се привиждат – почти всичко е от извънреден труд. Пари, които нямат време да похарчат, защото живеят на линията. Единственият шанс да се нормализира положението е да се вдигне МИЗЕРНИЯТ ЩАТ. Не заради тях. А за да има кой да ги замести, за да си поемат дъх, да се приберат поне веднъж навреме, да не мрат на волана.
СТАЧКА ДО КРАЙ.
И като няма кой да ви вози, ще разберете – ама късно – че без хора зад волана, всичко спира. И тогава няма да има кого да плюете. Освен себе си.
Публикуваме и част от коментарите на столичани.
"В момента държите заложници на вашите искания хора, които с нищо не са го заслужили. Надявам се утре ако ви се запали жилището и потърсите пожарната за помощ да не са в стачка, ама не такава каквато те правят а такава като вашата - да ги няма изобщо", написа Ивелин Гръков.
Милен Иванов пък е на мнение, че протестът е заслужен, колко и неудобства да създава. "Време е всеки да се сети, че те не са даденост, а заслужават уважение, за това че пряват големите разтояния кратки. Благодарение на тях, също и на професионалните шофьори от други сектори зависи съдбата на света."
Жена в инвалидна количка: Днес градският транспорт не работи. Трудно е, нали?
"Саше, ти си знаеш какво си преживял с работещ баща-шофьор. Сигурно на него, на тебе и на семейството ви е било трудно и неудобно. Но какво са виновни всички други обикновени хора и семейства, да са на улицата пеша, като глупаци? Не по собствено желание и без решение, заради нЯкои съображения. Всеки иска и заслужава достойно уважение за положен труд. Но не да го получи за сметка на гърба на другите. Това носи последствия и ти като умно момче, го разбираш много добре", смята пък Милена Хлебарова.
GlasNews ви пита: Подкрепята ли протестните действия на шофьорите от градския транспорт в София? Всичко за транспортната сага в столицата, четете в glasnews.bg
Снимка: Александър Петров, Facebook
