Това не е просто инцидент. Това е разбит живот. Разбито семейство. Разбита справедливост. Не е "инцидент" нито смъртта на 12-годишната Сияна, нито смъртта на 6-годишния Ангел, нито смъртта на 19-годишната Анита. Никоя детска смърт не може да бъде наричана "инцидент"!

На 16 декември 2023 г. в 10:20 ч. светът спря за едно семейство. На мокрия асфалт на бул. „Крайречен“ в Ямбол бе отнет животът на 19-годишната Анита – красиво, слънчево момиче, пълно с мечти, любов и живот. Отнет не от съдбата, а от безразсъден шофьор, който е натискал газта два пъти и половина над ограничението. Колата се врязва в стълб. Пасажерската страна... изчезва. С нея – и Анито.

Това не е нещастен случай. Това е престъпна небрежност, липса на контрол, безразсъдна скорост, системен отказ от справедливост. Не наричайте това „инцидент“. Наричайте го с истинското му име: престъпление, отнело нечий живот. Анита никога няма да прегърне дете. Но може би, ако гласовете ни се чуят, други майки ще прегръщат своите.

На 12 април 2025 г. ще се проведе национален протест в памет на загиналите на пътя. За Анита. За Сияна. За Васил. За стотиците други, чиито имена остават само на гравирани плочи. Справедливостта не трябва да бъде условна. И протестът не е просто събитие. Той е вик. Бъдете там. За Анита. За вашите деца. За бъдещето.

Повод за тези редове е емоционалният пост на Vesi Stoyanova, братовчедка на останалата завинаги на 19 години Анита от Ямбол. Ето какво написа тя във Facebook:

Здравейте! Този пост няма да бъде типичен и ще бъде малко по-дълъг. Благодаря на всеки, който ще вникне в думите и ще го прочете до края.

“Всяко чудо за три дни…” малко така се случи и в нашия случай.

Показвам ви моята друга половина, част от моето сърце и цялото ми детство. Това е Анита, моята братовчедка.

За никой, предполагам, не е тайна, че тя загуби живота си на 16.12.2023г. На бул. Крайречен гр. Ямбол (пред Кауфланд) по особено жесток начин. Шофьорът на автомобила кара с два пъти и половина повече от ограничението, след това се блъска в стълб и пасажерската страна на колата просто липсва. Точно там където стои и Анито. Случаят доста нашумя за около 2-3 дни и след това затишие. Животът на всички продължава, но нашият спря точно там на 16.12.2023г в 10:20 часа и до ден днешен не сме спрели да се борим за справедливост. За нас вече няма празници, няма събирания има една огромна липса и тя се казва Анита. Как да обясним на малката й племенница Габриела, че леля и няма повече да се върне, след като това дете я обожаваше? Какво да кажа на Габриела, като ме види и ме попита “Къде е Анито?” Какво да кажа на леля ми, свако ми и кака ми когато за хиляден път плачат?

Тяхното семейство е разбито, никога няма да бъде същото. Как да ги успокоя? Мъката е огромна и нестихваща.

Почти две години по-късно на първа инстанция шофьорът на автомобила получи 2 години и 8 месеца, които му се сториха прекалено много и обжалва с идеята да получи условна присъда. Условна присъда за отнет живот? Къде са законите? Къде е правосъдието? А справедливостта?

Тя беше само на 19 години, изпълнена с мечти, пълна с живот и щастие. Никога няма да изпита какво е да имаш деца, да пътува извън България да види и други държави, нейното право беше отнето, нейният живот беше отнет. А шофьорът на свобода, загърбил случая с новата си приятелка обикалят България, притежава си книжката и я използва. Точно същия, който от “гъзария” отне живота на Анито и щастието от всичките и близки.

Защо ги пиша всички тези неща ли? Защото нещо трябва да се промени. Повечето хора тук имате деца, възпитавайте ги да са отговорни, не им купувайте за ПЪРВА кола някоя бърза, само защото трябва да са “гъзари” пред приятелите си.

Също така на 12.04.2025 в събота ще има национален протест за загинагите хора по пътя. Отидете! Протестирайте! Защитете децата си!

На 16.12.2023 г. беше Анита, на 04.04.2025 г. беше Сияна, на 18.11.2020 г. беше Васил и още хиляди деца изгубили живота си на пътя.

Обичаме те, Ани

Снимката е от клип на радио 999