Футболно игрище, прожектори, младежки смях, топка във въздуха… и планини от боклуци. Това е „идилията“, която вече повече от месец наблюдават жителите на столичния квартал Люлин 1.
Съоръжението, което би трябвало да събира деца и младежи, за да спортуват, прилича повече на сцена от филм за апокалипсис – преливащи кошчета, отпадъци навсякъде, фасове, пластмасови бутилки и опаковки, които се въргалят на земята. На всеки опит за спорт човек рискува да се подхлъзне не върху топката, а върху празно кенче или бутилка.
„Тази тема няма край. Лошото е, че в целия Люлин става от зле по-зле. Всеки хвърля където му падне. Чудя се, вкъщи така ли си хвърлят боклука?“, възмущават се хора в социалните мрежи.
Да, има и кошчета. Само че те отдавна са наблъскани до пръсване, а когато вече не побират и капачка, отпадъците просто се трупат около тях. Иронията е, че на метри има и големи контейнери, но, разбира се, кой да се разходи дотам?
Ситуацията поставя един абсурден въпрос: какво общо имат спортът и мръсотията? За някои явно – всичко. Защото е удобно да риташ топка в кал и боклуци, а после да оставиш след себе си „следи“, които миришат дни наред.
Игрището във „Люлин 1“ е само един пример от цяла София – илюстрация на националната ни „дисциплина“: да искаме условия за спорт, но да не уважаваме терените, които вече имаме.
Защото, ако спортът възпитава дисциплина, отговорност и екипност, то мръсотията възпитава само безразличие. И в момента мръсотията е вкарала повече голове.
Снимки: Facebook
