Близките на загинали и пострадали при тежки катастрофи излизат с остро открито писмо до институциите, в което изразяват дълбокото си възмущение от поведението на председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова и от действията на съдебната система, която – по думите им – е превърнала справедливостта в недостижим лукс.

В писмото, подписано от Сдружение „Ангели на пътя“, „Европейски център за транспортни политики“, както и от семействата на Христина и Марти, Сияна, Филип и Божидара, се настоява за справедливост, отговорност и спиране на съдебните безобразия, които продължават да разкъсват сърцата на близките на жертвите.

Публикуваме пълния текст на писмото без редакторска намеса:

Справедливост за децата на България! Справедливост за Сияна!

Открито писмо

Уважаеми госпожи и господа,

За пореден път наблюдаваме опасни тенденции, които българското правосъдие само създава, така че правата на пострадалите от престъпления на пътя и всички онези погубени животи от пътни убийци да останат незащитени и застрашени от погазване.

С настоящата позиция искаме да изразим своето силно възмущение от поведението на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) съдия Галина Захарова, която в последните дни публично си позволи да навлиза в политически действия и грубо да обругава другата институция в съдебната власт – прокуратурата. Не само това, ръководеният от нея съд, с две свои решения относно това, че настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов не бил легитимен, поставя под риск поредица от дела, по които има негови разпореждания, и по които ние чакаме възмездие и справедливост, в това число делото за убийството на Христина и осакатяването на малкия Марти в Слънчев бряг, както и това за убийството на Сияна.

С последователни и упорити наши усилия, ние родителите и близките на загинали и пострадали във „войната по пътищата“, в голяма степен успяхме да събудим институциите, да ги накараме да заработят в името на паметта на жертвите и за живота и здравето на живите деца по пътищата. Със съжаление констатираме, че единствено в лицето на г-жа Захарова срещнахме стена от бездушие, липса на каквато и да било комуникация и пълен отказ да бъдем изслушани относно десетките безобразия, които се случват в българския съд по някои от делата за загиналите ни деца. Все така продължава отказът на председателя на ВКС, като пръв сред съдиите по наказателни дела, да чуе нашите призиви и апели за справедливост. В същото време сме свидетели как г-жа Захарова намира време, при това и в почивни дни, да брани привилегията на съдиите да са напълно безотчетни, анонимни и дори недосегаеми за мъката на нас родителите и близките на убитите във войната по пътищата.

Продължават случаите на скандални съдебни присъди, продължават непрестанните отлагания и протакане на съдебни процеси, дори по дела, за които цялата общественост е информирана и медиите следят хода на делата. Това показва тоталното изключване на една малка група от магистратите, смятащи себе си за привилегировани спрямо цялото общество, от реалния живот и хилядите погубени съдби. Ярък пример е делото за убийството на Филип, което до такава степен се влачи и протака, че не ни остава никаква надежда, че някога ще видим справедлива присъда за убиеца. Убиеца е освободен, освободен от съда и кротко си почива.

Делото "Божидара", се влачи повече от седем години, убиеца е на свобода и вече е професионален водач.
Делото "Ани и Явор" по което същият този ВКС, който Захарова представлява, даде само 6 години затвор за два погубени млади живота.

Тези редове няма да ни стигнат, за да изброим всички съдебни безчинства. Те са стотици.

В грубия и скандално политически тон на председателя на ВКС в атака срещу българската прокуратура се включи и съдийската съсловна организация – ССБ, за която също очевидно ние не съществуваме, а гибелта на децата ни явно няма никакво значение. Организацията, която би следвало да е стълб на справедливостта, просто се включи безкритично в хора на всички онези, които демонстрират тотално безхаберие и бездушие към нашите съсипани съдби.

През тази година бяхме свидетели дори на това как съдия отказа да се съобрази със закона по отношение на отнемането на автомобила на шофиралия пиян Ивайло Цветков-Нойзи, за което бяхме дори обвинени, че сме потърсили отговорност за действията му. Дори след потвърждаване от Конституционния съд на законовите разпоредби за отнемането на колите на пияните и дрогирани джигити на пътя, на въпросния съдия не му бе потърсена никаква, дори морална отговорност от председателя на ВКС, която впрочем е и председателстващ Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Обявяваме се категорично против опитите с юридически хватки да се блокира работата по наказателни дела, които са в досъдебна фаза. Знаем, че прокуратурата има много недостатъци в своята работа, във всеки възможен момент, в който ставаме свидетели и на прокурорски произвол ние сигнализираме обществото, но не можем да не признаем, че в последните две години срещнахме разбиране първо в лицето на и.ф. главен прокурор и след това в лицето на всички останали властимащи, които ни поканиха на разговори. Заявяваме откровено, че сме свидетели на опитите институцията "главен прокурор" да се промени, работата на прокурорите – в полза на нас, близките на жертвите от войната по пътищата, и на искрени усилия от негова страна да се постигнат обективни и справедливи разследвания и присъди.

Вместо да се води междуинституционална война, вместо да се пилее време и ресурс за противопоставяне, атаки между съда и прокуратурата и да се правят опити за овладяване на една или друга институция, призоваваме председателят на ВКС лично да поеме отговорността по десетките наказателни дела, които са в съдебна фаза, като гарантира тяхното бързо разглеждане.

Виждаме, че съдия Галина Захарова може и да не бъде безмълвна, макар и само в случаите, в които се засягат привилегиите на малка група съдии. Заради това настояваме председателят на ВКС да прояви достойнство и да приеме среща с нас, както и да поеме публично ангажимент, че ще се осъществи мониторинг на делата, които засягат съдбата на невинните жертви на убийци по пътищата.

Само така ще се постигне и превенция спрямо бъдещи извършители на тежки престъпления. И вероятно бихме спестили сълзите на още десетки близки и родители на погубени животи заради безотговорността по пътищата, но и не само там – и заради отказа да се поеме отговорност вътре в българските институции.

Това писмо е не просто зов, а вик на болка и справедливост. Гласът на родителите, загубили децата си по пътищата, не трябва да отеква в празнота. Той трябва да бъде чут — не в коридорите на институциите, а в сърцата на онези, които носят отговорност. Защото всяка отложена присъда, всяко забавено дело е още една отворена рана, която никога няма да зарасне.