Апостоловата гора край Карлово – създадена като жив паметник по повод 150 години от рождението на Васил Левски – днес изглежда като символ не на почит, а на безотговорност. Вместо зелено убежище и място за размисъл, районът все по-често напомня нерегламентирано сметище.
Сигналът идва от местния жител Христо Ненков, който в социалните мрежи показва тревожната картина: купища боклуци, строителни отпадъци, мебели, гуми и дори електроуреди, захвърлени безогледно сред природата. По думите му мястото се пълни буквално за ден – не защото контейнерите не се извозват, а защото граждани продължават да го използват като удобно депо.
Кадрите показват мрачна действителност – разпилени плоскости, строителни отпадъци, клони и чували, изхвърлени в гората, както и преливащи контейнери, около които боклукът се трупа безконтролно. В пейзаж, който би трябвало да носи историческа памет и уважение, доминират следите от човешко нехайство.
Още по-тревожно е, че проблемът не е нов. Местни жители отдавна сигнализират за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци в района, но очевидно мерките остават недостатъчни. Камери липсват, контролът е слаб, а санкциите – рядко прилагани. Така Апостоловата гора постепенно се превръща в символ на институционално бездействие.
Въпросът обаче не е само към властите. Отговорността е и на гражданите, които превръщат общото пространство в лична бунищна зона. Защото всяка изхвърлена гума, стар диван или чувал със строителни отпадъци там е не просто нарушение, а демонстрация на пълно пренебрежение към паметта на Левски и към природата.
Ако тази тенденция продължи, Апостоловата гора рискува да загуби не само облика си, но и смисъла, заради който е създадена. А това вече не е просто екологичен проблем – това е морален провал.
