В сърцето на Родопите, където зимите са строги, а хората малко, живее дядо, чието име остава загадка, но чийто дух и топлина озаряват снежните пейзажи. В село Змиево, което на брой е по-малко от пръстите на едната ръка, срещаме един от четиримата старци, оставили се на усамотението и спомените от отминали времена.
Въпреки че е на седемдесет години, този дядо прекосява четири часа път през снега от селото до главния път, където пътува на автостоп до най-близките населени места. За дядото, споделил усмивката си, но и тъгата за изчезващия живот в родните му Родопи, разказа Светльо Христов в социалните мрежи.
"Ние плачем за деца", казва възрастният човек, подчертавайки, че младите хора са твърде заети да строят кариери в големите градове, оставяйки зад себе си пустеещите родни места.
Думите му са пронизващи: "Правете деца, и ги обичайте безрезервно" - призив, който звучи като ехо в пустотата на заснежените поляни и изоставените къщи на Змиево.
Разговорът между двамата мъже се превръща в размишление за живота, издръжливостта и значението на общността. В тези малки села, където всяка стъпка е отпечатък в снега, всяка дума – ехо във времето, животът все още пулсира. И докато дядото продължава пътя си, оставяйки следи в снега, ние оставаме с усещането за нещо вечно – надеждата, че дори в най-изолираните кътчета човешкото присъствие и топлина могат да променят зимната тишина.
Ето какво написа Светльо Христов във Facebook:
Една по-различна гледна точка на Родопите. Днес срещнах този 70-годишен дядо. Името си не каза, но беше много радостен, че вижда млади хора. Сподели, че ходи 4 часа от селото до главния път, а от там на стоп до Смилян или Рудозем. Беше усмихнат и дори се шегуваше с годините, тежката зима и пътуването на стоп. На тръгваме каза:
“Ние плачем за деца. Родопите се обезлюдяват, защото хората са твърде заети да градят кариера в големия град. Правете деца и ги обичайте безрезервно”.
Село Змиево - 6 постоянни жители, 4 от които на преклонна възраст.
