Всичко, което ще ви разкажа, много напомня на една популярна история, излязла изпод пръстите на Чарлз Дикенс.

За "Коледна песен" иде реч и макар да е твърде рано да си говорим за елхи, спокойно можем да пренесем сюжета и в друго време-пространство.

Датата е 31 октомври. Мястото - България. Годината няма значение, защото така или иначе ежегодно се случва едно и също нещо.

Честит празник, мили патрЕоти! Спахте ли добре през изминалата нощ, след като чинно оплюхте един западен празник. Направихте го, разбира се, както си му е реда - в социалните мрежи. Спазихте традицията!

За "Хелуоин" става дума, да. И преди да затворите тая статия с възмущение от поредната западна пропаганда на един нехристиянски празник, нека ви попитам - лишавате ли същите тези ваши деца от подаръците под елхата на 25 декември? Или чакате Нова година, както едно време? Скривате ли се по къщите си по време на "Черния петък"? Защото то и това е една западна традиция.

Image may contain: text

Двойните обществени стандарти ми идват в повече, особено по това време на годината.

Защото българите в действителност сме народ със страшно много комплекси. Пазим ревностно нашата си култура и си мислим, че всичко чуждо навлиза у нас, за да разбие ценностите ни. А те и без това са прогнили отвътре. Защото и душите ни са такива.

Нека ви попитам нещо, скъпи патрЕоти: Спахте ли добре снощи, след като нахейтихте децата в костюми? Нарочно използвам западната дума, така навлязла в нашия речник, защото и вие я използвате. И не роптаете, ама никак.

Имали сме български празник на следващия ден - Ден на народните будители. Факт. Много хубав празник е в действителност, а съвременните будители за пример са много. Честит празник, между другото!

Но аз не разбирам: Как едното пречи на другото? Защото някак, мисля си, не ми се връзва…

Какво лошо има в облечени деца, които търсят бонбони? Или вече сте твърде сърдити възрастни (подобно на Дикенсовия Чичо Скрудж), които са просто неспособни да прозрат отвъд своето сиво ежедневие? Тия деца са се постарали. Вълнуват се. Грабнали са кошничка и хукват по етажите, а вие ги отпращате, защото…?

За една бележка иде реч. В социалните мрежи. Тя е поредната, разбира се, но няма как да не се запитам - колко тъжен човек трябва да си, за да я напишеш?

"Мили деца, в нашия дом Хелоуин не се празнува, защото сме българи, а този празник не е наш", започва бележката. Вярно, с добър тон. Но някак си аргументите ми изглеждат невалидни, не знам за вас.

Да, този празник не е наш. Ние си имаме свои и си ги отбелязваме. Но живеем в глобален свят, а Хелоуин е масова традиция, успяла да се наложи навсякъде. Какво лошо има в това? Защо не помислим как да популяризираме нашите празници по същия начин?

"Очаквам момичетата да дойдат на Лазаровден, а момчетата - по коледните празници. Помолете родителите си да ви разкажат за българските празници и обичаи и как да се подготвим за тях!"

Имаме много с какво да се гордеем, това безспорно е така. И в действителност трябва да учим децата си да пазят нашите традиции. Но не осъзнаваме, че едновременно с това ги учим да са ограничени. Учим същите онези деца, които един ден ще си тръгнат разочаровани от родната образователна система и ще се запишат да следват в чужд университет там, в така мразените от вас западни страни. И може би ще останат там, защото те ще имат какво да им предложат и то ще е в пъти повече от онова, което България ще им даде. Ако не променим нещо. Ако не променим себе си. Ако не спрем да сме комплексирани хора, които винаги гледат в чуждата купичка. И ако не спрем да изпадаме в див ужас, че един западен празник ще разбие живота ни и ще порути къщичката ни. Наистина ли Хелоуин е най-големият ви проблем?