Грозна гледка в от Велико Търново разпали сериозен обществен дебат за възпитанието, отговорността и поведението на младите хора. Жителка на старопрестолния град попаднала на замърсени стълби, осеяни със семки, опаковки и отпадъци, които според нея са дело на младежи.

Случаят става публичен чрез социалните мрежи, където Венцеслава Димитрова споделя възмущението си.

„Едва ли к*лешите, направили тази мизерия, ще се припознаят, но поне нека градът да види колко възпитани тийнейджъри имаме“, възкликва тя.

Публикацията бързо предизвиква десетки коментари, като мненията се оказват разделени – от остро осъждане до опити за оправдание на случилото се.

„Всички сме били деца и сме правили куп бели!! Явно Ви е доста скучен животът, че публикувате тази снимка!! Поне са хапвали пред входа, а не са пушили трева... или, пази Боже, други вещества!“, коментира Елена Петкова.

Други обаче виждат в случая по-дълбок проблем:

„Масово родителите са абдикирали от възпитателните си задължения, а и мнозина от тях нямат капацитета да се възпроизведат на по-добро ниво!“, отбелязва Георги Коев.

Темата за замърсяването се оказва близка и на други жители:

„Като си помисля, че идва лято, а това е любим сезон и всички от градовете си идват на село, а ние живеем в центъра – какъв боклук правят пред нас, лошо ми става“, пише Капка Георгиева.

„Май навсякъде е такава мръсотия – майки с деца на площадка, ядене на семки, хвърлени опаковки. Децата се учат от техните родители“, смята Стилияна Георгиева.

Има и мнения, които поставят въпроса по-широко:

„Все тийнейджърите са ви виновни – сума ти народ си мият колите на улиците, ама никой не ги снима. И да, забранено е с наредба“, отбелязва Йордан Петков.

„То това, ако е от сега... Винаги е било така“, коментира Мартин Николов.

„Вечер в парк „Дружба“ елате да си видите децата какви ги вършат! Боклуци навсякъде по земята, макар да има кошчета на всеки 10 метра! Такова е нивото на културата на нацията!“, добавя Ивелин Маречков.

Случаят от Велико Търново показва, че проблемът с чистотата не е просто въпрос на еднократна проява, а отражение на по-дълбоки обществени нагласи. Независимо дали става дума за младежи, родители или възрастни, отговорността за общата среда е споделена.

Чистият град започва от личния избор – дали ще хвърлим отпадъка в коша, или на земята. А възпитанието не се изгражда с упреци, а с личен пример – всеки ден, навсякъде.