Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.
“Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!”
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
Джани Родари, "Надежда", превод: Валери Петров
Една трогателна снимка завладя сърцата на стотици потребители в социалните мрежи. Мястото - едно столично дърво. Причината - обява за една изгубена... Надежда.
"Издирва се: В района на България преди неопределен период от време бе изгубена надежда. За последно е видяна преди години у някои хора. Този, който я намери или има информация, моля да се обади на телефон +359 27 10 2019. Няма да получи награда 1000 лв, но ще получи правото да се оплаква! Гласувай! От теб зависи всичко!"
Една подобна бележка в българската съвременна действителност може да накара всеки да се усмихне. Нека оставим настрана фактът, че това може да е предизборна агитация. Нека оставим настрана фактът, че символичният телефон е всъщност датата на местните избори.
През последните години в действителност надеждата сякаш си е отишла от хората в България. Сякаш тя си е хванала куфарите и е заминала заедно с куп наши сънародници в чужбина. А тук… тук е останало само мрънкането, недоверието, революцията на маса с чаша в ръка.
Свикнали сме да се оплакваме, но не сме свикнали да действаме. Свикнали сме да не вярваме, защото другите са свикнали да го карат по течението и да обличат празните си обещания в помпозни слова.
Българите сме станали озлобени. Народопсихологията ни сякаш е такава - гледаме в купичката на съседа, завиждаме, оглеждаме колата, жената и гащите на Гошо от съседния апартамент, защото те са много по-хубави от нашите. И му завиждаме, ама съвсем искрено и неприкрито.
Затова и в днешно време все повече ни трогват малките жестове на добрина в ежедневието. Ако ги забележим, разбира се. Защото обикновено сме толкова вглъбени и начумерени, че подминаваме всичко това с лека ръка. Затова се търси една... Надежда. Ако някой я намери, нека я задържи. Със сигурност ще му е нужна.
