Димитър Кудоглу - това име е непознато за много от съвременните българи, но именно него носи един от най-големите дарители в съвременната история на България. Човек, който с делата си е помогнал на огромен брой хора - особено на пловдивчани през XX век.

Днес постъпките му впечатляват и украинските бежанци, намерили подслон и подкрепа след войната в бившата Белодробна болница, носила в миналото неговото име, където именно се намира центърът за подкрепа "Втори дом" в Пловдив.

Наталия Елис, създател на инициативата, споделя за това, че случайно открили портрета на Кудоглу в лечебното заведение. То било дарено с посвещение от пловдивчанка, а снимката намерила специално място в библиотеката на бежанския център.

Да си спомним за Кудоглу и една емблематична сграда на Пловдив

Човеколюбието на тютюнотърговеца, който през живота си дарява огромни суми за здравето на пловдивчани, впечатлява и до днес, а бежанците решили лика му да бъда поставен на специално място. "За да разказваме за него на всички наши деца и посетители", допълва Елис.

Украинците получили и книга за живота му, а това мотивирало решението им да създадат малък музей за дарителя във "Втори дом".

"Да запазим историята, да разкажем повече за неговата дейност, благотворителност и да мотивираме млади и богати да следват неговите принципи: "Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можeл да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела", пише Наталия Елис.

Година след пожара започна укрепването на единия от тютюневите складове на Кудоглу

За целта тя призовава пловдивчани да дарят книги, материали и макети на сгради, които са свързани с мащабната дарителска дейност на Кудоглу.

"Историята и животът на този човек лесно се намират в интернет, но искаме да оживее при нас!", пише Елис.

Но кой е дарителят, който впечатлява толкова дори 80 години след смъртта си?

Кудоглу, наричан от пловдивчани Благодетеля, е роден в село Габрово, но не в Балкана, а в Беломорска Тракия през 1862 година. Захваща семейния занаят - търговия с тютюни, а заради личните си качества бързо просперира и натрупва богатство.

Той успява да се нареди до най-влиятелните търговци на тютюн в Беломорието, но след кървавото потушаване на Иленденско- Преображенското въстание е прогонен от конкурентите си. Причината? Заради ангажираността му с българското движение за свобода.

В тези години той се мести в Пловдив - един от най-значимите центрове на тютюневата промишленост в свободна България. А тук просперитетът му продължава. Под тепета той изгражда тютюневи складове, с които продължава дейността си. Със спечелените средства той избира да подкрепи сънародниците си. Благотворителността му започва в началото на XX век, когато наема лекар, който да лекува съселяните му в село Габровско. Дарява и родовата си къща за школо.

Първата световна настъпва, а във военните години той не изоставя нуждаещите се - изгражда безплатни трепезарии за ученици,  подпомага бедните, дарява и огромни средтва на градския комитет по благотворителността.

Но въпреки цялата си дейност, която не може да бъде изброена лесно, той е решен да стори още. През 1927 година той създава Дома на благотворителността и народното здраве - "Димитър Петров Кудоглу", като по никакъв начин не жали средства.

Купена е сграда на пъпа на Пловдив - на нейно място днес се намира Централна поща, която е оборудвана с най-модерната медицинска апаратура. Осигурена е работата на медици, които лекуват нуждаещите се пловдивчани от опасните болести на времето. За лечението те не е плащат, то е покрито от Дома, разходите си поемат само тези, които имат средства.

Кудоглу не се ограничава със създаването на лечебното заведение - той подсигурява и последвалата му дейност. Той определя за тази цел два тютюневите си склада, намиращи се в Тютюневия град на Пловдив.

Така той става наемател на своята довчерашна собственост и се самозадължава всяка година да внася по 800 000 лв. за издръжката на Дома на благотворителността и на народното здраве.

Изпълненият с успехи и с дарения към ближните живот на Димитър Кудоглу приключва в Пловдив. През 1939 година той се връща под тепетата от Дрезден, където развива успешната си търговия, като издъхва през март 1940 година.

Днес за стореното от него материалните спомени линеят или са напълно унищожени. Сградата на Дома на народното здраве е съборена още през 1973 г., за да се оформи на централния площад и да се разшири сградата на Централна поща. А  тютюневите му складове, които издържали лечебното заведение са занемарени и в плачевно състояние.

Красив паметник на Благодетеля бе издигна в Цар-Симеоновата градина през 2023 година.

GlasNews призовава всеки, който притежава така нужните материали, да подпомогне благородната инициатива.

Вижте и целия разказ на Наталия Елис:

"Когато ремонтирахме бившата Белодробната болница, случайно намерихме портрета на мецената и дарителя - Димитър Кудоглу с дарствен надпис отзад и го запазихме, като след това го поставихме в библиотеката в бежанския център, за да разказваме за него на всички нашите деца и посетители.

Наскоро получихме уникална книга за него, която ни много впечатли! И заедно с колеги решихме да създадем малък музей на Димитър Кудоглу при нас - във "Втори дом", да запазим история, да разкажем повече за неговата дейност, благотворителност и да мотивираме млади и богати да следват неговите принципи:
„Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела“ - Димитър Кудоглу.

И от сърце благодарим почетния консул на Украйна в град Пловдив, инж. Димитър Георгиев, за възстановения паметник на Димитър Кудоглу в парка покрай "Втори дом", бул. "Цариградско шосе" 108!
Историята и животът на този човек лесно се намират в интернет, но искаме да оживее при нас! Ако имате книги, материали, макети на сгради, които той е построил по време на своя живот, книги - ние с голямо удоволствие ще ги приемем и сложим в музея!"