Регулировчикът в България е една мистична фигура. Не защото никой не я е виждал, а защото никой не я разбира. Макар още от училище да ни учат на знаците, които използват служителите на МВР, шофьорите, които ги разбират в действителност се броят на пръсти. Още по-притеснителен е фактът, че тази така “сложна” материя е и част от теоретичния изпит при взимането на шофьорска книжка.
И така - вместо фигурата на регулировчика да облекчава движението, присъствието му създава много повече хаос, а сигналите, предвидени в българския Закон за движение по пътищата потъват в забрава.
Затова нека си припомним кое какво точно означава с помогта на "Съюза на българските автомобилисти"!
1. дясна ръка, вдигната вертикално - означава "ВНИМАНИЕ, СПРИ!" - при подаване на този сигнал на кръстовище участниците в движението, които са навлезли в кръстовището, трябва да го освободят
2. ръка или ръце, протегнати хоризонтално встрани - след като е направил този жест, регулировчикът може да свали ръката или ръцете си.
a) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите, които се намират срещу лявото или дясното рамо на регулировчика и ще преминат направо или ще завият надясно, както и за пешеходците, които искат да преминат пред гърдите или зад гърба на регулировчика.
б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в движението.
3. дясна ръка, протегната хоризонтално напред, означава:
а) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите на пътни превозни средства, които се намират срещу лявото рамо на регулировчика, и за пешеходците, които искат да преминат зад гърба му.
б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в движението.
Разбира се, Законът дава известна свобода на регулировчика като според чл. 10, ал. 3 "Освен сигналите, посочени в чл. 10, ал. 2, регулировчикът може да използва и допълнителни разбираеми жестове за даване на други указания и разпореждания на участниците в движението".
Има ли регулировчикът почва у нас? Може би. Иска се обаче усилие да се запомнят иначе елементарните сигнализации на служителите от “Пътна полиция”. А нас българите не ни бива особено в полагането на усилие… за съжаление. Или грешим?
