Когато попаднем на подобен пост, ни се иска да изкрещим: Има и такива хора! Хора, които не познават лошотията, злобата, проклетията. Хора, чиято усмивка ни кара поне за малко да забравим и ние за човешката глупост. И някак си да се почувстваме по-добри. Става дума за Асенчо от Благоевград - момчето от снимката. Предлагаме ви поста, публикуван в социалните мрежи, който успя да разчувства много българи:
"На автомивката в кв. Грамада в Благоевград, видях един "ангел". Той не може да чува, не може да говори, но има такава слънчева усмивка, че когато си покрай него, ти става леко на душата. Това е Асенчо!
Един "ангел", който успява да се справя сред хората, в този адски век, сред тази лошотия. Той не чува музиката, не чува песните на птиците, но чува вътрешния си глас - гласа на доброто.
Работи на автомивката като машина, усмихнат и щастлив. Замислих се, колко жалки същества сме понякога. Можем да говорим и използваме устата си, за да ругаем, оплюваме, обиждаме. Имаме слух, за да чуваме всичко това. А Асенчо живее в свят, където няма крясъци, няма шумотевица, той не може да чуе колко лоши сме станали! Когато иска нещо, го казва с очите си. Най-красивите и топли очи, които някога съм виждал..."
Снимка: Васил Александров
