Най-старият църковен ритуал у нас, който води началото си отпреди 400 години, ще се състои в Бачково.

Винаги на втория ден от Великден копие на чудотворната икона се изнася от манастира и на ръце се носи до местността Клувията, където през 17 век е открита от две овчарчета. Легендата разказва, че тя е била скрита високо в скалите по време на турското робство, когато манастирът е бил опожарен.

Вярва се, че на втория ден от Великден силата на чудотворната икона е най-голяма.
Богомолците изминават 4-километровото разстояние пеша и се надпреварват да участват в носенето на изображението, тъй като смятат, че така ще се прогонят болестите и проблемите си.

Една от легендите за иконата разказва, че тя е копие на иконата нарисувана от свети Лука, още когато Богородица е била жива на земята. Тази свещена връзка с първата икона на Светата Дева, прави още по-силно влиянието на иконата върху вярващите. Затова и до ден днешен, иконата на Богородица в Бачковския манастир е една от най-почитаните в България.

Изображението на иконата е от типа Елеуса (умиление). Потъмнялото лице на Богородица говори за вековната служба на образа пред миряните и сякаш свидетелства за не малкото легенди свързани с живота на иконата.

Около фигурата на Божията Майка има обков от сребро и злато. Като за обковът се знае, че е направен от двама братя Атанасий и Окопир (през 1311 г.), които са го дарили като посвещение и с молитва за техните родители, Богородица да бъде застъпница в съдния ден пред Бога. Тези сведения научаваме от надписа оставен по обкованата част.

Завършеният образ на иконата, такъв какъвто го виждаме днес е свързан с диадемата и релефната сребърна ризница дарени от Петко Хаджи през 1819 г. Той извършил този жест като благодарност, че неговата съпруга била изцелена. 

Малкото проучвания, които са направени върху иконата дават предположението, че тя е изрисувана в 11 век. Встрани от лицето на Богородица има надпис влахерниотиса, което предполага, че иконата е възможно копие на прочутата такава, която била пазителка на Цариград. В този смисъл, дори има легенда, че иконата се е озовала в Бачковския манастир като е прелетяла сама от Константинопол.

След няколкото изчезвания и появявания на иконата в манастира, свързани с укритието ѝ от турските власти в местността Клувията, един ден, монах от манастира сънувал сън, че е време иконата да намери мястото си в съборната църква. Тя била поставена точно според съня вдясно от централната врата, в иконостас отделен само за нея. Това е мястото, която и до днес посреща всеки молещ за спасение и изцеление вярващ християнин. 

В чест на чудния сън на монаха от 4 века насам, на втория ден от Великден се прави тържествено шествие с копие на иконата, при което вярващите извървяват пътя до Клувията и обратно.