Случай, споделен от майка в групата „Майките в София“, е тревожен, показателен и – за съжаление – напълно реалистичен сигнал за опасност, в която може да попадне всяко дете.

Една 12-годишна ученичка в продължение на цял месец общува тайно с непозната възрастна жена. Жената настоява да се срещат, убеждава детето да я запознае със „съседче“, води я в кафене, звъни на родителя и се опитва да го увери, че всичко е наред. Чатът, който майката публикува, е още по-тревожен: възрастната жена се оправдава объркано, говори за лични преживявания, за „емоции“, настоява да продължи контакта, въпреки ясната родителска граница.

И тук въпросът не е „прекалено остро ли реагира майката“. Въпросът е: как изобщо сме стигнали дотам да се чудим дали това е нормално?

НЕ, това не е нормално. НЕ, не е безопасно. НЕ, възрастен човек няма никаква причина да се сприятелява и общува насаме с 12-годишно дете. Нито морално, нито психологически, нито законово.

Защо ситуацията е опасна?

1. Децата на 12 са уязвими. Те търсят внимание, одобрение, нови преживявания. Лесно могат да бъдат манипулирани чрез „приятелски“ поведения, особено от възрастен, който знае как да печели доверие.

2. Нормалните възрастни нямат нужда от „приятелство“ с чужди деца. Истинските възрастни, които са психически стабилни и социално адекватни, общуват с деца само през техните родители, само в контекст и никога насаме.

3. Контактите по чат, личните разговори и опитите за уговорки извън знанието на родителя са категоричен ЧЕРВЕН ФЛАГ.

4. „Желанието да помогнеш“ не включва тайни срещи в кафене с дете, което не ти е роднина.

Какво показва поведението на жената? Чатът, публикуван от майката на детето, е пълен с тревожни сигнали: оправдания, които се сменят едно след друго; опити да убеди майката, че всичко е „наред“; настояване за продължаване на контакт; емоционално споделяне и натиск върху детето; желание за срещи въпреки родителската забрана.

Това НЕ е нормална комуникация. Това е прекрачване на граници, което би тревожило всеки специалист по детска психология или безопасност.

Как трябва да реагира един родител? Ще конкретизираме и обединим множеството коментари под поста на майката във Facebook:

Блокиране на контакта – абсолютно правилно. Провеждане на разговор с детето – задължително. Наблюдение на поведението след случая – необходимо. При повторен опит за контакт – сигнал до полицията и „Киберпрестъпления“. Да, дори само при съмнение.
Защото рисковете са твърде големи, за да се изпитват, когато става дума за дете.

По-широкият проблем

Този случай е огледало на съвременността: децата прекарват много време онлайн. Възрастните могат да достигнат до тях лесно. Детската наивност често се подценява. Родителите се страхуват да изглеждат „прекалено строги“.

А истината е проста: По-добре параноичен родител, отколкото родител, който съжалява.

Едно 12-годишно дете НИКОГА не трябва да общува насаме с непознат възрастен, без знанието на родителя. Независимо колко „добър“, „мил“ или „помагащ“ изглежда той. Майката е реагирала абсолютно адекватно. А жената – независимо дали става дума за психологически проблем, самота или нещо по-тревожно – няма място в живота на чуждо дете.

Децата не са длъжни да поемат рисковете, за да не обидим възрастен човек.