В свят, в който често чуваме за безразличие и отчуждение, понякога една истинска история ни напомня, че доброто не е изчезнало. То е тук, живо е – в сърцата на трима непознати младежи, които без колебание се притекли на помощ на паднала възрастна жена на улицата в Стара Загора.
Вечерта, около 23:30 ч., 72-годишната Величка Славова пада на улицата. Самичка, уплашена и в шок, тя не знае какво да очаква. Но вместо безразлични погледи или подминати стъпки, до нея се появяват трима млади души с огромни сърца.
„Вдигнаха ме, закараха ме в Спешното. През цялото време ме успокояваха, дадоха ми вода, вдъхваха ми спокойствие… Изчакаха рентгена, лекаря, лечението. После ме върнаха у дома“, споделя развълнуваната пенсионерка.
„Благодаря, че помогнахте на една самотна пенсионерка!“
Това не е просто помощ. Това е акт на съпричастност, какъвто не се учи в училище – той се носи в душата. Величка не крие сълзите си – не от болката, а от вълнението, че доброто още живее.
„Не мога да опиша как ме накараха да се чувствам... Бъдете здрави и щастливи! Нека има повече като вас, за да сме по-спокойни в старините си.“
Светът има нужда от такива истории. Сред новините за престъпления, конфликти и кризи, тези младежи са нашите герои. Те не искат медали, нито публикации. Те просто направиха това, което човешкото сърце диктува. Без условия. Без очаквания. Със съчувствие.
Нека си припомним: човечността не струва пари. Тя струва внимание, съпричастност и протегната ръка. А понякога – точно тя спасява не само тялото, но и душата.
Благодарим ви, мили млади хора, че ни върнахте вярата. Да бъдем като тях. Един ден някой ще има нужда и от нашата ръка.
Снимката е илюстративна
