След поредната тежката катастрофа в Прохода на републиката преди часове, при която отново загина млад българин, бащата на Сияна написа в личния си профил във Facebook гневен пост.
Николай Попов не просто скърби — той вика. Вика за справедливост, за промяна, за дъщеря си, която повече никога няма да се върне. Сияна не е просто статистика в поредната черна хроника — тя е лице на всички невинни жертви на безнаказаната наглост по българските пътища. Постът на баща ѝ не е просто лична болка — той е обществен шамар. В него се събира тишината на институциите, арогантността на силните и гневът на хилядите семейства, чиито съдби са били прекършени. Това не е просто гневен статус. Това е зов: "Тук повече няма да е така!"
Предлагаме ви целия пост без редакторска намеса:
"Преди повече от час ТИР уби човек на 27 год. и избяга! Не може повече тук да е така!!!
Измина повече от месец. До тук – нищо! Детето ми беше творец на доброто. Спасяваше животни, грижеше се за бездомни хора. Така и си отиде – правейки добро. Ходеше на църква, рисуваше… молеше се… да е здрава и да сме здрави всички. Кротко стояща на задната седалка в колата на дядо си. Без да е сторила нищо лошо на никого.
Кой я уби?
Безумен шофьор на ТИР – собственост на немски граждани, забъркани с български криминалци.
Нито дума в националните медии. Понеже фирмата била немска. Велика немска фирма с оборот между 40–50 млн. лв. е плащала между 30–40 хил. лв. корпоративен данък на година в България. Да, точно така – не е грешка. Правиш 40–50 млн. оборот и плащаш 30–40 хил. данък.
Това е България.
В България децата умират на пътя, смазани от такива „чужди инвеститори“! Буквално!
Тук е така.
Явно и тази фирма е обслужвала някого.
В АПИ – също нищо! Замина си „Касичката“! За други виновни още чакаме. Е, ще ги дочакаме. Няма къде да отидат. През това време – покрай мен десетки разбити съдби, плачещи хора, загубили децата си преди много години. Осъдени няма. Виновни няма!
Тук е така! Чака се!
Тук е така… убиваш, после чакаш, идва присъда – ако дойде…
Получаваш „условна“… излизаш… и пак убиваш.
Тук е така!
Е, вече тук няма да е така!
Много сме и сме силни!
Ние сме Сияна!"
