Бургас се събужда тази сутрин с тъга. Не заради дъжд, не заради криза. А заради поредната доза безсмислено разрушение.
Сцената е позната – Морската градина, гордостта на града, създадена с любов, грижа и усилия. Каменна настилка, ремонтирана само преди година, осеяна с натрошени плочи. Пейки – разкъртени, изкривени, поломени. Остатъци от неуважение, разхвърляни из алеите, където децата трябваше да играят, а възрастните да намират покой.
Кой? Защо? С какво право?
Няма оправдание. Никакво. Това не е „младежка глупост“, не е „липса на занимания“, не е „скука“. Това е вандализъм – осъзнат, демонстративен и недопустим.
Да рушиш нещо, изградено с обществени средства, е удар не по камъка, а по всички нас. По града. По труда на строители, по усилията на общината, по надеждите на хората, които вярват, че красивото може да бъде опазено.
Това не е просто щета – това е диагноза. Диагноза на безнаказаността. Диагноза на липсата на ценности. Диагноза на абдикиралия контрол.
Сега е време не просто да се възстановят пейките и настилката, а да се започне истинска битка с вандализма:
Камери и наблюдение
Безкомпромисни глоби и наказателна отговорност
Възстановяване на щетите – с труд от самите извършители
Превенция чрез образование и публичност.
Ако някой не знае какво значи „обществено“ – ще му покажем. Ако не знае как се пази – ще го научим. И ако някой не иска да бъде част от общността – ще го държим отговорен за всяко деяние срещу нея.
Бургас заслужава да е обичан и отглеждан. А не трошен и унижаван. До тук с оправданията. Започваме с последствията. Вандализмът не е хулиганство. Това е престъпление. И е време да го третираме като такова.
Снимки: Катерина Шишманова, Facebook
