Всички питат коя е тази жена, която стои неотлъчно до бащата на трагично загиналата Сияна по време на протестите в Плевен.
Николай Попов сам дава отговора с думи, изпълнени с дълбока благодарност и вяра:
„Това е Пенка Кастрова – учител по български език и литература, от онази стара, достойна школа. Прекрасна българка с голямо сърце.
Всеки път е до мен на протестите за Сияна пред съда в Плевен. Въпреки че е болна, въпреки че трудно се движи. Тя е там! В дъжд и жега. Подпряна на бастунче, тиха, мила, интелигентна.
Тя е пример за всички млади. Душата ѝ плаче за Сияна, очите ѝ плачат за Сияна.
Плаче за всички убити български деца, въпреки че не ги познава лично.
Тя просто иска да промени нещо, заедно с нас. Тя иска промяна не за себе си, а за нас!
За да бъдеш учител, трябва да обичаш децата и професията си. Това е истинско призвание. Тя е учител. Истински учител и ние само може да учим от нея!
Поклон пред г-жа Кастрова!
Когато тя и вие сте до мен, няма как да не успеем!“
В тези редове Николай Попов не просто изразява своята признателност. Той показва как една жена – Пенка Кастрова, с бастунче и болна, но със силен дух и сърце, олицетворява всичко онова, което обществото често забравя – човечност, състрадание и борбеност.
Учителят не е само този, който преподава. Истинският учител е човекът, който учи с примера си. И г-жа Кастрова е именно такъв пример – за младите, за обществото, за всички, които искат промяна и справедливост.
Истинските битки се водят не само в съдебните зали, а и в сърцата на хората. И когато там има обич, смелост и вярност – няма как да не успеем.
