Всички питат коя е тази жена, която стои неотлъчно до бащата на трагично загиналата Сияна по време на протестите в Плевен.

Николай Попов сам дава отговора с думи, изпълнени с дълбока благодарност и вяра:

„Това е Пенка Кастрова – учител по български език и литература, от онази стара, достойна школа. Прекрасна българка с голямо сърце.

Всеки път е до мен на протестите за Сияна пред съда в Плевен. Въпреки че е болна, въпреки че трудно се движи. Тя е там! В дъжд и жега. Подпряна на бастунче, тиха, мила, интелигентна.

Тя е пример за всички млади. Душата ѝ плаче за Сияна, очите ѝ плачат за Сияна.

Плаче за всички убити български деца, въпреки че не ги познава лично.

Тя просто иска да промени нещо, заедно с нас. Тя иска промяна не за себе си, а за нас!

За да бъдеш учител, трябва да обичаш децата и професията си. Това е истинско призвание. Тя е учител. Истински учител и ние само може да учим от нея!

Поклон пред г-жа Кастрова!

Когато тя и вие сте до мен, няма как да не успеем!“

В тези редове Николай Попов не просто изразява своята признателност. Той показва как една жена – Пенка Кастрова, с бастунче и болна, но със силен дух и сърце, олицетворява всичко онова, което обществото често забравя – човечност, състрадание и борбеност.

Учителят не е само този, който преподава. Истинският учител е човекът, който учи с примера си. И г-жа Кастрова е именно такъв пример – за младите, за обществото, за всички, които искат промяна и справедливост.

Истинските битки се водят не само в съдебните зали, а и в сърцата на хората. И когато там има обич, смелост и вярност – няма как да не успеем.