Днес се навършват 81 години от датата 9 септември 1944 година, която преобръща историята на България. След  като Съветската армия нахлува през границите на страната, се задействат кардинални политически процеси, които довеждат до краха на Третото българско царство. Не след дълго се сменя политическата система, а съдбата на народа ни е предопределена за следващите 45 години. 

Датата разделя и до днес обществото ни - за едни тя е началото на тоталитарна диктатура, а други я възприемат като "второ освобождение".

Още на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. Сутринта на 8 септември съветски военни части навлизат през добруджанската граница и започват да заемат българската територия.

Възползвайки се от присъствието им , на 8 срещу 9 септември офицери, минали на страната на лявата опозиционна политическа коалиция Отечествен фронт, извършват държавен преврат. Седем армейски части, начело с Танковия полк от Бронираната бригада завземат Министерството на войната, Централна поща, Телефонната палата, Централна гара и други ключови обекти в София.

Министрите от правителството на Константин Муравиев са арестувани.

Съставено е ново правителство на партиите от създадения през 1943 г. Национален комитет на Отечествения фронт /Българска работническа партия, БЗНС „Александър Стамболийски”, Политически кръг „Звено”, Социалдемократическа партия, Радикалдемократическа партия и „независими интелектуалци”, с министър-председател Кимон Георгиев.

„В началото този режим не изглежда съвсем комунистически. Добре аранжиран е с некомунистически партии и фигури, които будят доверие. Това е добре смазан механизъм, направляван от Москва. Проявява се симптома на кукувичето. Комунистическата партия постепенно изтласква другите и ги подменя с лоялни на себе си хора“, описва процеса доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“.

Смяната на политическата система носи със себе си и чудовищна разправа с политическите противници. От края на 1944-а се провежда така нареченият "Народен съд".

Народният съд издава общо 9555 присъди, като 2730 души са осъдени на смърт, 305 – на доживотен затвор, останалите на строг тъмничен затвор с различен срок, а около 200 души от осъдените на смърт са убити още преди процеса. 

Смъртните присъди са изпълнени тайно, през нощта, без право на осъдените да се сбогуват с близките си, чрез разстрел, пред яма в Централните софийски гробища. Първи и Втори състав на Народния съд произнасят присъди над регентите на малолетния Симеон Втори, дворцовите съветници, министрите от двата кабинета на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. Осъдени още са депутати и висши офицери. Едни от тях получават смъртни присъди, а други затвор с различна продължителност. Екзекутирани са чрез разстрел: регентите, царските съветници, 22 министри, между които Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери.

Към присъдите са добавени изселване на семействата на осъдените, конфискации на повече от 200 предприятия, недвижими имоти, вещи и парични глоби. Близките на осъдените са заклеймени като свързани с „врагове на народа” и това повлиява негативно върху целия им живот.

С изпълнението на първите присъди на Народния съд се слага началото на разправата и физическото унищожаване на голяма част от политическия и военен елит на България.

Фрапиращото е, че в нито една бивша социалистическа страна няма толкова избити, колкото са в България, включително в страните главни виновници за разпалването на Втората световна война – нацистка Германия и Япония. За сравнение, едва 12 съдени нацисти в Нюрнбергския процес получават смъртна казан. 

Днес 9 септември продължава да разделя част от българското общество, да предизвиква разпалени спорове... Но по-страшното е, че датата отива в забравата, а историческите факти биват заметени от талантливи демагози, склонни да идиализират миналото. Но може би това се случва просто, защото често не познаваме собствената си история, особено тази, която не ни кара да се гордеем? 

Снимка: Национален исторически музей