В един обикновен ден в Плевен, на една от пейките край улица „Гренадерска“, се разкрива съдба, която разтърсва до дъно. Това е историята на Юли – човек, който някога е бил готвач и музикант, съпруг и мечтател, а днес е останал сам, без покрив, с алкохола като единствено бягство от болката.
Юли губи най-скъпия си човек – своята съпруга. От този момент животът му тръгва надолу. „Оттогава се предадох“ – признава той. С тези думи, тихо и болезнено, Юли разкрива как загубата може да обезсмисли всичко.
Днес той спи на открито, в парка, на пейките около „Гренадерска“. Само няколко часа разговор с него са достатъчни, за да се разбере, че зад уморените очи стои чувствителен, културен човек – човек, който някога е готвил с любов и е свирил с душа.
„Има ли спасение? Мога ли да се оправя?“ – това е въпросът, който Юли задава. И този въпрос не е просто негов. Това е вик на хиляди хора като него, които съдбата е съкрушила, а обществото е подминало.
Въпросът е към всички нас.
Ще подминем ли и този човек, ще го оставим ли да тъне в забрава и самота, или ще протегнем ръка? Защото Юли има нужда не само от подслон и храна – той има нужда от надежда, от шанс да започне отначало. Да намери сили да се изправи, да се откаже от алкохола и отново да повярва, че животът има смисъл.
Историята му, споделена от Константин Андреев във Facebook, трогна стотици хора. Но съчувствието не стига. Нужно е действие. Всеки един от нас може да помогне – с дрехи, храна, подслон, но най-вече със сърце.
Юли не е просто „бездомник“. Той е човек, който е обичал, работил, мечтал. Човек, който иска да живее, но не знае как да продължи.
И ако му дадем шанс, може би ще видим как един готвач и музикант отново ще се усмихне – не на пейка в парка, а в свой дом, сред хора, които вярват в него.
