Зачестяват сигналите за вандалски прояви, дело на деца. Малчугани замерваха коли със снежни топки и камъни в София, често винят други техни набори за мръсотия по паркове и площадки. През изминалите месеци имаше и серия от нападения, за които бяха отговорни именно подрастващи. Само преди няколко дни 13-годишен отмъкна ключовете от семейната кола, като успя да спретне пътно меле, в което помля няколко паркирани коли.

Критиките в социалните мрежи към младото поколение не закъсняха, като мнозина пряко обвиниха родителите на замесените в случките. Но каква е отговорността на всички нас, на цялото общество, за възгледите и поведението на децата?

 „За да отгледаш дете, е нужно цяло село“ гласи древна африканската мъдрост, отразяваща разбирането, че възпитанието и развитието на едно дете не са само отговорност на биологичните му родителите, а на цялата общност.

Но готови ли сме да коригираме възпитано и с разбиране някой по-малък от нас, когато прави беля. Този въпрос повдига столичанин в своя публикация във Facebook. Той попаднал на тийнейджъри, които подпалили огън в зелена площ край спирка "Вишнева" в столичния квартал "Лозенец". Наблизо има и жилищни сгради, а именно нелегалното палене на огън и горене на смет е един от проблемите, които са истински бич за други района на София.

Борис Ганчев избрал да не стои безучастен, а да обясни на младежите "какво може да се случи", а 16-годишните момчета се вслушали в думите му.

"На по-малко от 100 метра от спирка "Вишнева" и жилищната част на квартала. Отидох при тях, поговорихме си спокойно, обясних им какво може да се случи, те го изгасиха и се извиниха.

Момчетата бяха около 16 години и добре облечени. Със сигурност е трудно, но родителите трябва да обръщат повече внимание на тийнейджърите си, макар и понякога нещата да изглеждат изпуснати още от ранна възраст", разказва Борис Ганчев.

Публикацията му събира десетки положителни реакции за броени часове, като хората са единодушни, че добрият пример трябва да се разпространява и прилага. Защото всяко дете е отражение не само на родителите си, но и на цялото общество, в което расте.