На 29 октомври 1914 г. злощастният български поет изпи отровата, натисна спусъка и остави осиротял цял един народ, който и до днес се пита: "Защо мълчахме? Защо го изоставихме?".
А той, Поетът - въпреки трагичната безизходица на живота си, дори през цената на смъртта - бе намерил сили да вярва в светлината:
Ще дойдеш ти, очакван ден.
Изгубих аз човешка мощ
в безсъница през дълга нощ.
Ще дойдеш ти, спасител-ден.
Разметнал пурпур и лъчи,
към вечността повил очи,
зора ще зазориш над мен.
("Ще дойдеш ти")
На 29 октомври от 11 часа, точно 105 години след неговата ненавременна смърт, Националният литературен музей организира поклонение пред гроба му.
Пейо К. Яворов е погребан в Централните софийски гробища, редом със съпругата си Лора Каравелова.
