Навън беше сиво, а вятърът брулеше последните останали по клоните листа. Те отказваха да пуснат жестоката зима, отказваха да паднат в битката с времето.
Тогава я видях - свита в студа, една възрастна жена, сгушена в дебелото си черно яке.
Беше седнала зад най-разнообразната сергия, която съм виждала някога през живота си - книги, плодове. Върху една маса бяха натрупани стари страници, с които старицата е решила да се прости, а пред тях на студеният цимент лежаха касетки с ябълки и круши. Вероятно бяха отгледани и набрани лично от нея. В задния двор на овехтялата и къща.
Спрях се и се огледах. Имаше прилежно сложени табели. Едната гласеше “Безплатна литература”.
И у мен изникна въпросът “Защо”?
Вероятно тази старица едва свързва двата края с нищожната си пенсия. Политиката в България относно възрастните хора има много трески за дялкане, а възрастните са принудени да оцеляват на предела, след като цял живот са блъскали за тая държава. И вместо да се опита да припечели допълнително, продавайки книги и плодове на тоя ми ти студ, възрастната жена ги подаряваше.
“Здрав дух в здраво тяло” пък гласеше другата табелка, закачена на малката маса. И плодовете ли се продаваха? Нямаше кантарче, та вероятно всеки можеше да си вземе по една круша за отскок, преди да продължи със сивия си ден.
Питам се, така ли възрастните хора се справят със самотата и с остаряването? Така ли се преживява злободневието, което лакатуши между врящата на котлона гозба, турските сериали и метенето на двора - като подаряваш нещо свое на непознати, с надежда, че някой ще спре и ще си поговори с теб?
Снимката е публикувана в социалните мрежи. И няма значение къде точно е направена, защото говори много. Един кадър, запечатал в себе си толкова много емоция, че чак да ти заседне буца на гърлото. Защото ако пенсионерката е застанала в студа, за да продава зарзават и овехтели книги, това ще я превърне в поредния тъжен пример за родната действителност, в която са принудени да живеят възрастните хора.
Ако пък просто подарява цялото си минало или ябълките от градината, колко самотен живот има всъщност? Защо ябълките не е направила на сладко за внуците? Няма ли с кого да прочете книгите си още веднъж…
