Кадрите са ясни, времето – конкретно, мястото – посочено. И въпреки това резултатът е познат до болка: „полицията отказва да се занимава със случая“. Така накратко може да се обобщи поредният сигнал от столичния квартал Сухата река, публикуван от жител в социалните мрежи.

По думите на хората от района, един и същ мъж е извършил кражби от кооперация и още няколко места в квартала. Има видеозаписи от охранителни камери, има разпознаваем маршрут, има дори конкретен предмет на престъплението – велосипед, който по-късно е намерен. Това обаче не е довело до нищо повече от… вдигане на рамене.

Камери има, реакция – не

София все по-често изглежда като град, в който гражданите инвестират в камери, домофони и групи във Facebook, а институциите – в мълчание. Хората разпознават лица, движения, навици. Полицията обаче често отказва да образува реални действия по случаи, определяни като „дребни“.

Проблемът е, че дребните кражби не са дребен проблем. Те са ежедневен сигнал, че правилата не важат еднакво за всички. Че можеш да влезеш в чужда кооперация, да вземеш чужда вещ и най-лошото, което ще ти се случи, е да се появиш в квартална Facebook група.

Кварталите се самопазят – по принуда

Когато държавата абдикира, хората започват да се пазят сами. Със снимки, предупреждения, „имайте едно наум“. Това не е правосъдие. Това е социална самоотбрана, родена от липсата на институционална реакция.

И тук идва най-опасният момент: нормализирането на безнаказаността. Днес е велосипед. Утре е мазе. После вход. После апартамент. Всеки отказ „да се занимаваме“ всъщност е покана за следващото престъпление.

Кой носи отговорност?

Не кварталът. Не хората, които си плащат данъците, входните такси и камерите. Отговорността е на системата, която вижда, но не действа. И докато институциите решават кое е „достатъчно важно“, гражданите остават с усещането, че сигурността им е личен проблем.

Сухата река не е изключение. Това е симптом. И докато случаите се трупат, а реакцията липсва, въпросът вече не е кой е този човек от кадрите, а колко още пъти ще го видим – и колко още ще го последват.