Който може да благодари, е благодарен за всичко. Толкова изстудяха сърцата ни и премръзнаха душите ни, че забравихме какво е да бъдем хора и приемаме нормалното човешко отношение едва ли не за чудо. Вашата постъпка е нормална и неговата реакция е естествена. След тази среща и Вашият, и техният живот станаха малко по-добри, в което е и смисълът на човешкото общуване.
Тези думи като че ли най-точно определят чувствата и емоциите, които владеят стотици старозагорци от вчера. Поводът? Една жена, срещнала случайно един мъж, изглеждащ като просяк, който обаче не поискал храна или пари, а... книги. За своето "момиченце без крака", което много обичало да чете. Момиченцето се оказа на 30 години, а жестът на жената трогна толкова много хора, че сега те издирват бащата, за да дарят книги за детето му.
Ето разказа на Сребрина Кирова - жената със сребърно име и златно сърце, както я определиха в Града на липите:
"Днес, прибирайки се от обедна почивка, до блока ме спря един човечец. Един такъв уморен, поопърпан, бута едно колело натоварено с някакви неща, които е събрал по кошовете. Отдалече ми заобяснява, че пари и храна не иска, имал си. "Имам обаче едно момиченце без крака и тя много чете. Ако имате някоя книга да ми дадете, много ще съм ви благодарен. Каквато и да е, само да ѝ занеса нещо за четене."
Душата ми се сви. Казвам му, да ме изчака, че ще му занеса.
"Чакам тук, няма да мърдам. Иисус да е в дома Ви!" - чувам зад гърба си. Прибрах се, застанах пред библиотеката и чак тогава се сетих, че не попитах на колко години е момиченцето, можех да подбера нещо подходящо. Взех няколко енциклопедии, детски, но не прекалено, и два романа, сложих ги в една торбичка и изхвърчах навън. Чакаше ме, приседнал до колелото и вперил поглед към вратата на входа. Като ме видя, скочи и забърза към мен, сякаш се притесняваше да не се откажа. Като видя колко книги съм му занесла, лицето му грейна, а устата му сипеше благодарствени слова и благословии. За няколко стари книги..."
Това е историята. Обикновена и много човешка. След публикуването на поста във Facebook десетки българи искат да направят "момиченцето без крака" щастливо и да му подарят книги. За съжаление жената не се е сетила да пита за координати мъжа, но съдбата си знае работата - все някога Сребрина пак ще срещне опърпания баща, за когото няма нищо по-важно от това да направи щастливо детето си:
"Благодаря Ви, мили хора, за топлите думи, исках само да споделя щастието си, защото този човек ме трогна искрено и дълбоко! Съжалявам, че не се сетих да го питам за координати, даже за името му не попитах, неговото и на дъщеря му, но в онзи момент някак не мислех рационално. Надявам се да го видя пак, непременно ще му предам добротата ви и ще се постарая да направим света му малко по-хубав. Ще пиша тук, ако имам някаква информация. За тези, които питаха, човекът се намира в Стара Загора", написа Сребрина.
