По традиция всяка година вярващи е отправят към църквите на Велика събота. На този ден хората посещават храмовете, за да присъстват на богослуженията, а накрая да вземат и от Благодатния огън. Жителка на Самоков сподели впечатленията си от празничния ден. Десислава Тодорова е останала разочарована от културата на голяма част от посетилите храм в града.

Благодатният огън пристигна в България

„Христос Воскресе на всички читатели тук! Пиша, за да отправя призив към малки и големи. Тъй като вчера вечерта (Страстна събота) ми направи впечатление културата на хората в града. Не къде да е, а именно в Божия храм. Много е хубаво, че имаше хора, надявам се вярващи, които бяха решили да излязат, за да чуят празничното богослужение и да вземат огънче, което да занесат вкъщи.

Но искам да попитам:

- Хубаво ли е след като изпушите цигарите си да хвърлите фаса на земята, при положение, че кошчето за боклук е на 1 метър разстояние?

- Нормално ли е да влизате в храм с шапки, качулки, забрадки, по джапанки и т.н ?

- Културно ли е да си бърборите през цялото време на богослужението? Да не си изключите звука на телефоните?

- Адекватно ли е да нагазите и застанете върху засадените цветя, защото на пътеката има твърде много хора?

- Ами родителите, които решиха да заведат и децата си, сетиха ли се предварително да разкажат за традициите и обичаите около този празник? Защото струва ми се, че ако бяха, децата им нямаше да мрънкат и да задават въпроси като “Защо ни е да правим това?”…

Великден е, но няма велики хора!

Търсете доброто, намирайте доброто и най-важното, когато е възможно БЪДЕТЕ доброто!

Възрастните са примера за малките деца. Младежите са подкрепата и продължението на възрастните,“ написа тя в социалната мрежа.

„Уви, права сте! Точно поради тази причина не ходя на службата преди Великден в Самоков от много години,“ коментира жителка на града.

„Хвърлянето на фасове и боклуци, тъпченето в цветята, разговарянето по време на службата, не особено подходящото облекло за храм съм съгласна. Обаче за децата не съм съгласна. Те са деца, те питат и са любопитни независимо колко им обясняваш и да в същото време им омръзва бързо. И аз съм била дете, прабаба ми като ме водеше на църква ми беше да, спомням си, че не ми даваха да сядам на столчетата, че видиш ми някоя баба си плащала абонамент за столчето, а най-голяма мъка ми беше защо трябва да седя гладна, че да взимаме с прабаба ми нафора на някой празник. А да и вечно мрънках айде сега няма ли да си ходим, скучно ми е, омръзна ми. Ама не може ли аз да си поиграя в двора. Ами, каквото и да ми обясняваха, аз като едно дете ги разбирах, ама изобщо не намирах логика. Освен това как човек учи децата си на каквото и да било, ако не ги води със себе си и не им отговаря на безбройните въпроси. От друга страна ходенето в храма следва да е като цяло израз на вътрешната вяра и себеусъвършенстване, не критикуване на братята и сестрите. Уважението между вярващите, въздържанието от критики, вътрешното израстване и смирението са общовалидни добродетели за всяка религия и следва да са в основата на всяко посещение на храма, особено по празници,“ коментира друга.

„Наясно съм, че децата са си деца и винаги задават въпроси, но наистина си личи, когато родителите не им обръщат необходимото внимание. Като цяло идеята на поста ми не е критика, а именно призив към хората, за да се замислят поне малко. Всеки си има своя мярка за добро; някои са по-вярващи, а други пък изобщо не са и това е нормално! Просто се очаква, когато ходиш на подобно място да имаш минимална култура и поведение!,“ отговори авторката.