В Стара Загора вчера се случи нещо, което е едновременно трогателно и тъжно. Трогателно – заради няколко жени, които не се поколебаха да помогнат на непознат, изпаднал в тежък гърч. И тъжно – заради десетина мъже, които решиха, че героизмът не е тяхната специалност.

Стамен Бишков, жител на града, разказа във Facebook как по обяд, зад Универсалния магазин, млада жена го извикала за помощ – на пейка лежал човек, който получавал гърч. Тя вече била повикала „Бърза помощ“, но имала нужда някой да помогне да обърнат мъжа в безопасна поза. Бишков се отзовал, но заедно не могли да се справят. И тогава момичето започнало да вика „мъжете“ наоколо. Мъжете обаче явно бързали – може би за фитнес, може би за биричка или за новини пред телевизора. Защото, докато човек се бори за живота си, те… обърнали глави.

Да, оказа се, че в този момент единствените истински „мъжкари“ са… три жени. Те дошли, помогнали и заедно със Стамен и младата жена спасили ситуацията до идването на линейката.

И тук идва големият въпрос: какво е да си мъж в България? Да носиш брада? Да се снимаш във фитнеса? Да викаш на мач? Да удряш масата у дома? Или може би – да подминеш човек, който умира, защото „нямаш време“?

Истината е проста – мъжкарлъкът не е в мускулите и не е в позите, а в човещината. И в Стара Загора вчера се видя ясно: няколко жени дадоха урок по мъжество на десетина „силни“, но безпомощни господа. Защото мъжеството не се мери в мускули, думи и пози. То се мери в готовността да помогнеш, когато някой до теб умира.

Ето целия пост на Стамен Бишков:

Днес по обяд, зад Универсалния, отивайки към работа след обедна почивка, чух към мен да се обръща от далеч млада жена, която ме привика за помощ, а пред нея на пейката лежеше непознат за нея мъж, който получаваше гърч. Бързам или не, нямаше как да не помогна, защото преди всичко сме ХОРА или поне така ми се иска да бъде. Тя вече беше извикала бърза помощ и просто искаше да обърнем господина в поза, в която да не си глътне езика.

В този момент, осъзнавайки че няма как сам да го сваля от пейката и наглася, без да има риск за него, тя понече да привика по същия начин други преминаващи “мъже” и тук идва кулминацията - не съм ги броил, може би 5 до 10 човека минаха, НИТО ЕДИН не се отзова, обръщаха глави на другата страна или се правеха, че не чуват. На помощ дойдоха 3 ЖЕНИ.

В крайна сметка, дойде екип на бърза помощ, взеха човека и се надявам всичко с него да бъде наред. С това, което пиша, съм далеч от мисълта, че тези същите “мъже”, ще се трогнат и ще се замислят. Пиша защото обществото, в което живеем е отровно, човешкия живот цена няма, работата, времето, задачите и всичко друго се връща и наваксва. Да бъдеш полезен на някой друг освен себе си е качество, което няма пол, но и да си мъж, не те прави мъжкар. Уважение и респект за жените, които помогнаха и за момичето, което първо беше там и остана до последно правейки всичко необходимо да овладее ситуацията. Изводите са си за вас.

Снимката е илюстративна