"През целия си живот съм била от хората, които дават. Майка, дъщеря, приятел. Човекът, който помага, дори когато самият той е уморен.  Усмивката, опората, силата, на която другите разчитат. Докато един ден животът ми не се раздели на две. Преди и след диагнозата рак". С тези думи се обръща към България Диляна Трайкова, която се бори с рак на дебелото черво, а броени дни я делят от животоспасяващата операция. 

Диляна има едва 5 дни да събере близо 70 хиляди евро, нужни за лечението ѝ - дарители са помогнали с 24 000 евро, но са необходими още близо 46 000 евро. 

С емоционална публикация Трайкова споделя за борбата с болестта, отчеянието надеждата и нуждата от подкрепа.

Тя споделя, че от момента на обявяването на диагнозата ѝ ежедневието ѝ се превръща в поредица от лечения, изследвания, чакане и въпроси без отговор. Най-тежката битка, както сама споделя, не е само физическата, а вътрешната – страхът дали ще има утре, дали отново ще може да се смее без болка и да прегръща хората, които обича.

Въпреки моментите на отчаяние, безсънните нощи и сълзите, които идват без предупреждение, Диляна не се отказва. Всяка сутрин намира сили да стане, да се усмихне и да си каже, че ще се справи, дори когато страхът я задушава. Тя се бори не само за себе си, а за семейството си, за близките си и за правото си на живот.

"Имаше моменти, в които сълзите идваха без предупреждение. Нощи, в които болката не ми позволяваше да заспя. Дни на отчаяние, когато надеждата изглеждаше далечна и недостижима. И въпреки всичко… не се отказах", разказва Трайкова.

Но битката с рака е не само емоционално и физически изтощителна – тя е и финансово непосилна. Лечението е дълго и изключително скъпо, включващо процедури, терапии, лекарства, пътувания и допълнителни изследвания, които надхвърлят възможностите на едно семейство.

"Лечението е дълго и изключително скъпо – процедури, терапии, лекарства, пътувания, допълнителни изследвания. Всичко това надхвърля възможностите на едно семейство. Колкото и силна да съм, не мога да се справя сама", споделя Трайкова.

Затова Диляна се обръща към хората с открит и честен зов за помощ – не за съжаление, а за подкрепа, надежда и шанс да живее.

"Всяко дарение, независимо от размера си, е глътка въздух и още една крачка към лечението. Всяко споделяне е протегната ръка. Всяка добра мисъл е сила, която ми помага да не се предавам", призовава тя. 

Операцията ѝ е насрочена за 19 януари, съобщават от "Дари надежда".

Повече за кампанията, както и начините, по които може да помогнете - вижте на ЛИНКА. 

Вижте и целия апел на Диляна:

"Казвам се Диляна. През целия си живот съм била от хората, които дават. Майка, дъщеря, приятел. Човекът, който помага, дори когато самият той е уморен.

Усмивката, опората, силата, на която другите разчитат. Докато един ден животът ми не се раздели на две. Преди и след диагнозата рак.

Дума, за която никой не е подготвен. Дойде тихо, но донесе със себе си болка, страх и несигурност. От този момент нищо вече не е същото. Дните ми се изпълниха с лечения, изследвания, чакане и безброй въпроси без отговор. Най-тежката битка е вътре в мен.

Битката със страха дали ще има утре. Дали отново ще се смея без болка. Дали ще мога още дълго да прегръщам хората, които обичам. Имаше моменти, в които сълзите идваха без предупреждение. Нощи, в които болката не ми позволяваше да заспя. Дни на отчаяние, когато надеждата изглеждаше далечна и недостижима. И въпреки всичко… не се отказах. Всяка сутрин намирам сили да стана. Да се усмихна.

Да си кажа „Ще се справя“, дори когато страхът ме задушава. Боря се не само за себе си, а за семейството си, за близките си, за живота и бъдещето си.

Но тази битка е жестока и несправедлива. Лечението е дълго и изключително скъпо – процедури, терапии, лекарства, пътувания, допълнителни изследвания. Всичко това надхвърля възможностите на едно семейство. Колкото и силна да съм, не мога да се справя сама.

Днес имам нужда от вас. Не от съжаление. А от подкрепа. От надежда. От шанс да живея.

Всяко дарение е още една възможност за лечение. Още един ден борба. Още една стъпка към победата. Вашата помощ може да бъде разликата между страх и надежда, между безсилие и вяра, между край и ново начало. Нека бъдете част от моята битка. Нека ми покажете, че не съм сама. Благодаря ви от сърце. "