Името му е Петко. В момента учи за магистър "Социални дейности" в Софийския университет. Работи като анализатор на данни в телекомуникационна фирма. Изкачил е връх Мусала. Спортува активно баскетбол и участва на турнири.

Има една малка подробност - Петко прави всички тези неща в инвалидната си количка.

Прекарал е животът си от институция в институция. Родителите му го изоставили още като малък, когато разбрали, че има вродено заболяване и няма да може да ходи.

Image may contain: one or more people, people standing, sky, ocean, outdoor and water

Силата на духа

"Бих се описал като силен и корав човек, който не би се сломил пред нищо. Човек, гледащ напред. Ако съм режисьор на своя филм, искам хората да знаят, че краят ще бъде щастлив - с много поуки за живота".

Петко е от типа хора, които не се предават пред трудностите. И по никакъв начин не позволява увреждането му да го определя като човек. Затова и не би било редно да говорим за него сякаш инвалидната му количка е естествено продължение на тялото му.

Защото на първо място Петко е човек. И вероятно е много по-човечен от голяма част от обществото. Боли го не от непригодената за хора с увреждания градска среда. Не от физическите бариери, а от човешките - онези на съзнанието, които пречат на хората да прозрат отвъд.

"Пречи ми ходенето на хората като коне с капаци. Разминават се на пет метра встрани от мен. Сякаш съм извънземно", разказва пред Нова тв Петко.

Image may contain: sky, outdoor and nature