За десета поредна година в Шипка първи „спасиха“ богоявленския кръст. По традиция дървеното разпятие тук се хвърля на зазоряване, а тази година във водите на река Селска влязоха общо 50 млади мъже от града и от други населени места, които се хванаха на традиционното мъжко хоро.

Най-бърз беше 18-годишният Лазар Даракчиев, който е с шипченски корени, но живее и учи в Пловдив. По традиция той предаде разпятието на най-младия участник в ритуала – Борислав Бялов, който е на седем години и участва в ритуала от 2-годишен. 

Благодаря на моите близки, които са ме подкрепяли винаги в най-трудните ми моменти и са ми давали помощта, която ми е била най-нужна, каза пред БТА Лазар Даракчиев, който честити празника на своя баща и изрази надежда той да му помага още дълги години. Даракчиев пожела на всички само да бъдат живи и здрави и посочи, че „оттам нататък, каквото е рекъл Господ, ще се случи“. Той каза, че участва в ритуала в Шипка за първа година, но със сигурност – не за последна. 

„Нека светлината на Богоявление влезе в домовете на всички и ги дари със здраве, благодат, мир, разбирателство и просперитет“, каза кметът на Шипка Василка Панайотова. Тя напомни, че преди десет години първият богоявленски ритуал в града се е състоял на температура минус 12 градуса в преспи и виелица. „Тогава се пося семето на този традиционен ритуал, който си пожелаваме да пребъде“, заяви тя. 

Мостът на река Селска, където се организира богоявленският ритуал, е историческа забележителност за града. Той е построен през 1902 година специално, за да преминат през него камбаните на Шипченския манастир, най-голямата от които тежи почти 12 тона. История има и самата река - в нея е била построена първата електроцентрала на Шипка през 20-те години на миналия век.

В Шипка богоявленският ритуал е преплетен и с местна традиция – всяка година на днешния ден шипченци отдават почит към местния войвода Пеньо Черньоолу. Песента за него с годините се е превърнала в химн на богоявленския ритуал в града, а задължително условие за всички участници е да я знаят. Ден по-рано мъжете се събират на войводска вечер, където се запознават с историята на хайдутина, а празникът на Богоявление започва с литийно шествие и поднасяне на венци и цветя пред паметника му.