България е на второ място в Европа по брой жертви на пътя за 2024 г. – тревожна статистика, изнесена в новия доклад на Европейската комисия. Пред нас е единствено Румъния.

Новината предизвика остра реакция от Мартин Атанасов – ученика, създал платформата „Черна писта“, интерактивна карта, която визуализира всички тежки пътнотранспортни произшествия у нас през последните пет години.

„Втори в Европа. Обикновено това е повод за гордост, но това не е публикация за успех на Олимпиадата. Днес е повод за срам“, написа Мартин в социалните мрежи.

Според данните, България отчита 74 загинали на милион жители – при 20 на милион в Швеция. Само за година у нас са загинали 478 души.

„Това са 478 семейства за година, които са почернени. Статистиката не кърви, но пътищата ни – да“, подчертава той.

Особено тежка е картината в селските райони и по т.нар. „черни писти“ – участъци, за които се алармира от години. Мартин цитира и основните причини, посочени директно от Европейската комисия:

Липса на финансиране – кампаниите и инспекциите се отлагат;
Политическа нестабилност – законодателството буксува;
Липса на данни и анализ – системата не събира и не обработва адекватно информацията.

„Когато институциите признават, че нямат ресурси или данни, гражданското общество трябва да се намеси“, заявява Атанасов.

Именно тази липса на структурирана публична информация го мотивира да създаде „Черна писта“ – карта, която показва в реално време къде са ставали катастрофи и колко тежки са били те.

Докладът отчита 24% спад на смъртните случаи у нас спрямо 2019 г. Но темпото е значително по-бавно от това в други европейски държави. Целта на ЕС е наполовина по-малко жертви до 2030 г. – цел, която за България изглежда все по-трудно достижима.

„Нямаме нужда от нови стратегии на хартия. Имаме нужда от работещо законодателство и контрол, който не се отлага заради поредните избори“, казва Мартин. И допълва: „Пътната безопасност няма политическа боя. Тя има само цена – и в момента я плащаме с реални погубени животи и съдби.“

Този доклад не е просто статистика. Той е диагноза. И ако държавата продължи да реагира със стратегии на хартия вместо с реален контрол и последователни политики, „Черна писта“ няма да остане карта на миналото – а ще продължи да се актуализира с нови точки. И нови имена.