62% от българите одобряват донорството. Това показват данните от проучване на нагласите към донорството и трансплантациите, изготвено от агенция "Тренд" по поръчка на Агенция "Медицински надзор". Въпреки това обаче броят на извършените трансплантации у нас не се увеличава значително през годините. Това е присъда за стотиците, които се нуждаят от органи.

40% от анкетираните биха се съгласили да дарят органите си след смъртта си. Почти толкова хора твърдо не биха го направили - 34%. Едва една трета от българите са запознати до някаква степен с темата за донорството и условията, при които може да се стане донор. Останалите около 70% заяват, че нямат достатъчно информация, пише БНТ. 

Трима от десет българи биха дарили органите на свой близък. Това е двойно по-малко от броя на хората, които по принцип подкрепят донорството.

833 са пациентите у нас, които продължават да чакат своето чудо.

4 години очакване, в които животът бавно се изплъзва. 4 години на хемодиализа в очакване на донор. Чудото за Димитър Василев идва преди 3 години, когато е на 26. Чудо е, защото за нов бъбрек чакат стотици. Родителите на момчето, което спасява живота му, се свързват с него.

"Срещата протече много емоционално и много прекрасно бих казал, защото веднага създадохме една близка връзка. До ден днешен аз съм до тях, чуваме се често и съм неизменно до тях, както и те до мен", коментира Димитър Василев - трансплантиран пациент.

Липсата на доверие в лекарите и в самия процес са основна причина за скептичното отношение към даряването на органи, показват данните от проучването.

Това е процес, който е свързан с цялостното недоверие на обществото в институциите. Чувството за безпомощност за това, че институциите няма да ти помогнат", каза Димитра Воева - агенция "Тренд".

Димитър иска да е полезен и да върне жеста, който е получил. Затова не спира да разказва за донорството. И недоумява защо у нас процесът куца.

"Ако във Варна, в София, в Плевен, Пловдив, то в голяма част от държавата, в 30 координатни центъра почти нищо не се случва за съжаление. затова има малко донорски ситуации, а оттам и трансплантации.

Още един Димитър, първият клетъчно трансплантиран българин и изминал успешно 200 километра за 9 часа на велосипед, също е посветил живота си за популялизиране на донорството.

"Ние нямаме официален регистър колко са трансплантираните, преживели до 5 години. Преди няма и месец излязоха официални данни, че в Турция са трансплантирани повече българи на частно, отколкото в България в държавни клиники. Това е лошото, хората умират в чакане на подходящ донор", каза Димитър Михайлов - трансплантиран пациент.

От Агенция "Медицински надзор" очакват да заработи специална система, която да сигнализира незабавно институциите за пациенти в мозъчна смърт.

"Регистърът, който ще съдържа информация както за донорите, така и за реципиентите и ще бъде свързан с болничните системи, както и спешните отделения, за да може ние мигновено да узнаваме, че има пациент, който е приет с индикация за хоспитализация и мозъчна смърт", обясни Иванка Динева - Агенция "Медински надзор".