Някъде между хубавата българска природа и човешката безотговорност се разигра поредният познат сюжет: кола спира край пътя, отваря се багажникът и вместо пикник – торби с боклуци полетява към ливадата. Мястото – край чешмата Дайкинец в село Поповци, която млади хора доброволно възстановяват.
Място на труд, ентусиазъм и обич към родното. Докато не дойде някой, за когото чуждият труд е просто декор на собственото безхаберие.
Когато хвърлиш боклука си на поляната, не изчезваш от отговорност – просто прехвърляш проблема върху всички останали. Защото утре там ще мине дете, ще седне семейство, ще пие вода някой турист. И ще гледа не красотата на мястото, а нечий личен „принос“ към екологията.
Кметът на Вакарел, Ангел Павлов, не замаза случката с общи приказки, а се обърна директно към извършителя:
„Имаме свидетел. Ако не си вземете боклуците, ще Ви ги докараме лично до вратата!“
Наистина някои хора явно разбират само когато боклукът почука обратно на вратата им. Кметът на Вакарел не подмина, не се прави на изненадан и не написа дълга декларация за „значението на екологията“. Той просто каза това, което повечето хора в селото вече мислят: боклукът има шофьор и най-после някой предлага да върне пакета обратно — с домашна доставка.
Да не хвърляш отпадъци, където ти падне, не е героизъм. Това е минимумът на нормалността. Да пазиш общото – това е цивилизацията в действие. Но докато има хора, които гледат на природата като на контейнер за личен комфорт, ще има и кметове, които ще трябва да им напомнят, че не живеем в „Сметището на света“, а в държава, село, общност.
Нека този случай не приключи само с „фейсбук срам“. Нека бъде урок – и предупреждение, че гражданската съвест не е за украса.
Боклуците могат да се приберат. Срамът – по-трудно.
