Това е „интегрираният път към бъдещето“ – бетонът се рони, арматурите стърчат като зъби на изгнил звяр, а Агенция „Пътна инфраструктура“ се е скрила зад бюрата си, брои бонусите и ни уверява, че всичко е „под контрол“. Контрол – върху какво? Върху ръждата ли, която се е превърнала в новия национален символ, или върху вероятността някой мост да се срути точно в момента, когато под него минава автобус с деца?

Снимките от надлеза при Вакарел са като кадри от апокалиптичен филм: оголени арматури, нарушена обшивка, бетон, който едва се държи. Това не е мост, а капан – капан за шофьори, за семейства, за всеки, който дръзне да премине отдолу или отгоре.

Диана Русинова и екипът на Европейския център за транспортни политики отвориха Кутията на Пандора. И какво се оказа? Че Вакарел не е изключение, а правило. Десетки хора веднага посочиха още места, където държавата буквално чака трагедията:

  • В Елин Пелин временно метално съоръжение поема стотици тирове и тежки камиони – въпрос на време е то да се превърне в ковчег.

  • В Панчарево „парапетът“ вече пада – но нека си стои, може би ще издържи още един-два сезона на „божията милост“.

  • Мостът над Янтра във Велико Търново – „интересно“ е състоянието му, казват хората. Интересно? По-скоро смъртоносно.

  • Вторият надлез за Ихтиман – шест години разпад и няколко жалки колчета в аварийната лента за утеха.

  • В Горубляне – пет метра мантинела липсваха цели два месеца, защото, нали, бюрокрацията е по-тежка от всяка катастрофа.

И, разбира се, ПВ „Труд“ при Пловдив – чудо е, че още стои, казват местните. Е, чудесата не траят вечно.

АПИ обаче не вижда, не чува, не знае. Но за сметка на това бонусите им са „железни“. Мостовете ръждясват, животите се губят, но премиите се усвояват по-бързо от асфалта, който се разпада още при първия дъжд.

Защото какво друго ни остава? Да се молим – както пишат хората в коментарите. Да се молим, че когато поредното съоръжение рухне, няма да има автобус отдолу. Да се надяваме, че когато арматурата пробие през бетона, няма да прониже нечия кола.

Това не е държава. Това е ръждясала кочина, в която животът на гражданите тежи по-малко от един подпис върху бонусна заповед.

И ако някой ден чуете новината за рухнал мост на АМ „Тракия“ – не казвайте, че не сте били предупредени.

Вижте видеото на Диана Русинова, която с екипа на European Center for Transport Policies провери изключително опасния надлез, под който ежедневно преминават хиляди автомобили: