Жители на пловдивското село Златитрап сигнализират за абсурдна – и меко казано нехигиенична – ситуация, превърнала една от улиците им в нещо между торова площадка и селскостопански полигон.

В публикация във Facebook групата „Забелязано в Златитрап, „Родопи“ Галина Колева описва как улица „Шеста“, която по документи е асфалтирана, на практика е покрита с огромни количества мръсотия, разнасяна ежедневно от тежкотоварни камиони.

„Става въпрос за улица Шеста, която е на „асфалт“. Асфалта е в кавички, защото почти не се вижда от огромните количества мръсотия разнасяна от камионите“, пише Колева.

По думите ѝ, големи камиони, идващи откъм Първенец, редовно нарушават забраната за преминаване през улица „Пета“, за да достигнат до края на улица „Шеста“, където разтоварват… тор. Но проблемът не свършва с доставката.

„Докато разтоварват, мачкат старата налична тор и след това щедро форсират на асфалта, за да изчистят гумите.“

С други думи – улицата се използва като импровизирана автомивка за камиони, само че вместо вода – с органичен отпадък.

Резултатът? След всеки дъжд настилката се превръща в кална пързалка, а щом времето се затопли – вятърът разнася изсъхналата тор директно към къщите.

„В момента, в който спрат дъждовете, цялата тази тор се разнася от вятъра, който духа в посока селото.“

Колева уточнява, че кметът на населеното място – г-жа Томова – нееднократно е опитвала да реши проблема, както в качеството си на управник, така и като родител, живеещ на същата улица. Въпреки това, ситуацията остава непроменена.

Местните са категорични: не са против бизнеса. Но когато „успешният бизнес“ оставя след себе си улици, покрити с отпадъци, и въздух, който буквално носи миризмата на проблема до домовете им – това вече не е предприемачество, а безхаберие.

А въпросът остава: Колко тор трябва да се изсипе върху един „асфалт“, за да спре да бъде път – и да стане сметище?