Сценарият е добре познат – тежкотоварен камион паркира върху спирка, пуснати аварийки, задръстен автобус. Отпред – светофар.
Градът замлъква. Шофьорите псуват. Общината… мълчи. Така е на ул. „Оборище“ в София. 30 години. Всяка сутрин.
Проблемът, разбира се, не е само тук От бул. „Раковска“ и бул. „Витоша“, до кварталните улици в „Лозенец“, „Редута“ и „Младост“ – зареждането на хранителни вериги се случва буквално върху пътя. Без рампа, без зона, без грам уважение към трафика, велосипедистите, пешеходците или… здравия разум.
Кой носи отговорност?
Веригите – които удобно спестяват инвестиции в рампи и логистични входове.
Доставчиците – които паркират на спирки, велоалеи и пешеходни зони, защото „няма къде другаде“.
Общината – която разрешава обекти без изискване за товарни зони.
КАТ и ЦГМ – които глобяват… ако изобщо се появят.
А гражданите? Те стоят зад автобуса и чакат. Понякога с децата си. Понякога с линейка зад тях.
Нормално ли е това? Нормално ли е хората да не стигат навреме на работа, защото някой „зарежда“? Нормално ли е вериги с милиони оборот да спестяват от инфраструктура, а обществото да плаща с време, нерви и риск? Нормално ли е да няма изискване при разрешение за търговска дейност да се осигури товарен достъп?
Това не е просто паркиране – това е системно задушаване на градската мобилност. И не – не е „няма къде другаде“. Има къде, но е по-скъпо. Изисква мислене. Проектиране. А най-лесно е – с аварийки на пътя. И с мълчание от Общината.
Време е за въпроси:
Кога Столична община ще изисква рампи и товарни зони при всяко разрешение за магазин?
Кога ще има режим за доставки извън пиковите часове, както в много други европейски градове?
Кога ще има контрол? Истински, не кампаниен.
И докога „аварийките“ ще бъдат билет за безнаказаност?
Защото градът не е склад. А улицата – не е рампа. И ние не сме статисти в спектакъла на безхаберието.
Снимка: Паркиране в София: правила и нови идеи
