Днес е първият ден от новата година. Освен смяна в календара, България сменя и валутата си. Разбира се, това няма да се случи веднага – а постепенно. През целия януари месец ще може да ползваме и лев, и евро. Но преди да сложим единната европейска валута в портмонетата ни е важно да знаем някои неща за еврото. GlasNews обобщава всичко най-важно за новата ни валута. Днес ще говорим за еврото и как ще изглеждат българските пари.
1. Какво е еврото и как ще изглеждат българските пари?
Еврото € е единната европейска валута. Тя е официалната за над 350 милиона хора в 20 страни от Европейския съюз. След броени дни България ще стане 21-вия член на еврозоната. Еврото е считана за втората най-силна валута след щатния долар по значение за международните финанси и търговията.
Във физическия си вид, еврото е въведено на 1 януари 2002 година - когато в обръщение влизат евробанкнотите и монетите. Три години по-рано обаче еврото възниква като „невидима“ валута, с която се плащали финансовите транзакции. 11 страни премат единната валута при нейното създаване. Това са Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция. През 2001 година влиза и Гърция. По време на Голямата рецесия още някои страни влизат в еврозоната. Това са Словения, Малта и Кипър. По-късно се присъединява и Словакия. В периода от 2011 до 2015, еврото става единствената валута и в Балтийските държави - Естония, Латвия и Литва. Последната държава, която прие еврото - е Хърватия. Това стана на 1 януари 2023 година.
След броени дни, с България ще стане същото - ще заменим нашата валута с евро. Но как изглеждат европейските пари?
Евробанкнотите и евромонетите не са с по-различен номинал от познатите ни левове. Центовете са по 1, 2, 5, 10, 20 и 50. Има и монети за по 1 и 2 евро. Банкнотите са същите - 5, 10, 20, 50 и 100. Разлика с българските пари има, тъй като евро има и с номинали от 200 и 500, но те са по-рядко използвани. В България ще влязат единните за всички евробанкоти. Нашите ще са от серията „Европа“ (последната серия на евробанкнотите от 2013 година). Но евромонетите ще са специални, тъй като има два вида в Европа - общи и национални, които показват страната, която ги емитира. Вижте в публикацията ни в Instagram как ще изглеждат те.
View this post on Instagram
2. Как се стигна до еврото?
Годината е 2007. България влиза в Европейския съюз с обещанието някой ден да приеме единната европейска валута. Но преди да сменим валутата са нужни няколко неща. Първо трябва да влезем в „чакалнята на еврозоната“ или Европейския валутен механизъм. Това обаче се случва бавно. Влизаме едва чак през 2020 година, като сме подали молба през 2018. Едновременно с това страната поема редица ангажименти, включително промени в Закона за БНБ, Закона за мерките срещу изпиране на пари, Кодекса за застраховане, Търговския закон, управлението на държавните предприятия.
През февруари тази година управителят на БНБ и финансовият министър подават молба за изготвяне на извънредни конвергентни доклади. Ако ЕЦБ и ЕК примат, че България е покрила маастрихтските критерии - влизаме в еврозоната. На 4 юли 2025 година двете институции обявяват, че можем да приемем еврото. 35 дни по-късно Европейският парламент и ЕКОФИН финализират процедурата.
View this post on Instagram
3. Как ще става превалутирането на парите ни и как ще ги теглим?
Превалутирането е много просто - всички средства в лева, които имаме в банките, автоматично на 1 януари 2026 година стават в евро. Тази услуга е безплатна. Важно уточнение е, че от първия ден на новата година плащанията, които правим с карта - а и тегленото на пари в брой, ще става само в евро. Въпреки че до края на месец януари в страната ни и двете валути ще бъдат официални.
Тегленето на пари в брой обаче няма да бъде толкова просто в първите минути на новата година, а и в последните на старата. Много банки предупредиха клиентите си, че част от услугите им ще бъдат временно преустановени заради смяната на валутата. Например, ПОС терминалите на банка „ДСК“ няма да работят няколко часа. Тези на „Уникредит“ също. Заради техническото превключване, банкоматите също няма да работят за кратко време в новогодишната нощ.
В тази връзка трябва да припомним и фиксирания курс от лев към евро. Той е 1,95583 лв за 1 евро.
Добре, вече знаем, че е възможно да изпитаме затруднение при плащането с карта и с тегленото на пари от банкомати в новогодишната вечер. Но какво правим с левовете в кеш? Вече е 1 януари 2026 година, а България има 2 валути (все още). Дори и да отказвате да превалутирате левовете си в кеш, то отново ще трупате евро, тъй като всички магазини са длъжни да връщат ресто само в евро без значение с коя валута сме заплатили. Изключения има ако търговецът не разполага с достатъчно средства в евро.
Ако не сте решили така да обмените левовете си в евро, има и други начини. В банките, например. От 1 януари до 30 юни 2026 банкноти и монети могат да се обменят безплатно от левове в евро в кредитните институции. След 30 юни 2026 обаче банките могат да наложат такса за тази услуга. Другият вариант е Българската народна банка, която ще го прави безплатно, когато и да отидем. „Български пощи“ също се дават евро срещу лев, но само в малките населени места, където няма клон на банка. Пощите също могат да начислят такса за това след изтичането на 6-месечния период.
View this post on Instagram
4. Какво ще стане със заплатата ми, пенсията? А договорите?
Заплатите, пенсиите, обезщетенията и социалните помощи не се променят. Променя се само валутата, в която се изплащат. Това ще стане от 1 януари 2026, като те ще се превалутират в евро, като ще се закръгляват до най-близкия евроцент, като ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една едини Така например, ако взимаме 900 лева пенсия, от 1 януари 2026 година ще получаваме 460,17 евро. Това става като разделим пенсията ни в левове на официалния курс 1,95583. Числото, което получаваме - е 460,1626930765966 евро, но тъй като третият знак след запетаята е по-голям от 0, закръгляме втория нагоре.
Това ще се случва с всички плащания.
Във фишовете ни за заплати ще пише само заплатата ни само в евро по време на периода на двойно обозначаване.
Въвеждането на еврото няма да засяга действието на съществуващите договори. Всички стойности, посочени в левове в съществуващите договори ще се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за закръгляване. Въвеждането на еврото не дава право на страна по договор едностранно да измени или прекрати такъв договор, освен ако между страните изрично е уговорено друго.
До 8 август 2026 година, застрахователите пък ще са длъжни да обозначават и в лева, и в евро общата дължима сума, съобщенията за размера на дължими в този период вноски, както и размера на вноските при разсрочено плащане.
View this post on Instagram
5. Бюджетът на страната - кой ще го изготвя?
Един от аргументите против въвеждането на новата валута е, че България ще загуби възможността си да изготвя сама своята бюджетна политика - т.е. каква е миналната заплата, размерът на пенсиите и тн. Истината е, че всяка страна от еврозоната има своя бюджетна политика, като всяка от 20-те нации, които използват еврото, определя сама публичните си разходи и начина им на финансиране. Това означава, че ако разходите за пенсии намалеят, то няма да е виновна Европа - а нашите собствени политици.
Благодарение на еврото обаче се елеминират някои от опасните сценарии - такива каквито България вече е виждала като хиперинфлация и прекумерното печатане на пари Въпреки това губим валутния борд, който ни пази досега. Вместо него обаче се сдобиваме с още по-голям щит, тъй като - заразлика от борда, хиперинфлацията и печатането на пари не е в обсега на националните политици.
View this post on Instagram
6. Какво е удобството на еврото
Най-голямото предимство на еврото е свързаността с Европа. Не случайно това е единната европейска валута, с която 20 държави си служат, за да бъдат по-лесно свързани както икономически, така и символично.
Едно от най-големите предимства на еврото пред българския лев е лекотата, с която ще извършваме плащания и покупки. Пътуванията в Европа ще станат по-удобни – без нужда от обмяна на валута, без загуби от курсови разлики и без допълнителни такси. Същото важи и за онлайн пазаруването от европейски сайтове – плащаме директно, бързо и прозрачно.
Еврото носи и по-голяма яснота в цените. Когато използваме една и съща валута като повечето европейски държави, можем по-лесно да сравняваме стойността на стоки и услуги. Това означава по-информирани решения, по-добър контрол върху личния бюджет и по-малко объркване в ежедневните разходи.
Банковите операции също стават по-лесни и често по-евтини. Преводите в евро са по-бързи, а за бизнеса това означава по-ниски разходи, по-малко административни пречки и по-голяма предвидимост, а вкрайна сметка тези ползи се отразяват положително и на потребителите.
View this post on Instagram
7. Ще скочат ли цените заради смяната на валутата?
Страхът е разбираем, но краткият отговор е не би трябвало.
Самата смяна на валутата не води автоматично до поскъпване. Цените не се „измислят“ наново – те се преизчисляват по фиксиран курс, което означава, че реалната стойност на стоките и услугите остава същата, просто е изразена в друга валута.
Опитът на държавите, които вече са приели еврото, показва, че няма рязък и траен скок на цените. Възможни са отделни случаи на закръгляване нагоре, най-често при дребни услуги, но именно затова се въвеждат ясни правила – двойно обозначаване на цените, засилен контрол от институциите и санкции при нарушения. Тези мерки имат за цел да защитят потребителите и да осигурят прозрачност в преходния период.
Важно е да знаем и още нещо – инфлацията не зависи от валутата, а от икономически фактори като търсене, предлагане, енергийни цени и глобални процеси. Често покачването на цените, което хората свързват с еврото, всъщност е резултат от други причини, които биха съществували и без смяната на валутата.
Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше отбелязан инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията започна трайно да намалява. Тази тенденция не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 г. Преминаването от куна към евро имаше слабо въздействие върху потребителските цени, като ефектът му се изчислява от Евростат съвместно с Хърватската централна банка в покачване до 0,2 %.
Информираността е нашият най-силен съюзник. Когато познаваме курса, следим двойните цени и сравняваме стойностите, възможността да бъдем подведени е минимална.
View this post on Instagram
8. Как да се предпазим от измами?
Измамници, които искат да се възползват от смяната на валутата - със сигурност няма да липсват. Затова от Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) споделиха няколко важни съвета как да се предпазим:
Ползвайте само официални места за обмяна – банки или пощенски станции, където през първите 6 месеца обмяната ще е без такса.
В този период пощенските клонове ще бъдат обхождани от униформени и полицейски патрули. Екипи на „Охранителна полиция“ в СДВР и Областните дирекции на МВР ще бъдат подпомагани от Жандармерията за опазване на обществения ред около пощенски станции в цялата страна.
Началникът на сектор „Измами“ в ГДНП главен инспектор Златка Падинкова препоръчва през януари 2026 г., когато в обръщение ще бъдат и левове и евро, да се плаща с банкова карта.
Другият сигурен начин да се предпазите от финансова злоупотреба е като внесете левовете си по банковите си сметки преди 1 януари 2026 г. Така средствата ви ще се превалутират автоматично и безплатно по официалния фиксиран курс - 1 EUR за 1.95583 BGN.
Полицията призовава - при съмнение за измама или друга злоупотреба, незабавно подайте сигнал на тел. 112 или посетете най-близката структура на МВР!
View this post on Instagram
9. Как да обясним смяната на валутата на децата?
Еврото идва за всички ни - включително и децата. Но за най-малките това може да бъде сложно да се обясни. Как повече няма да получават джобните си в левове, или пък как цената на играчката, която са си харесали в магазина, вече е в евро - може да бъде объркващо за тях. Затова финансовият експерт и консултант Наталия Тодорова обясни как да им обясним смяната на валутата.
Според нея, играта на „магазин“ у дома е един от най-ефективните начини родителите да обяснят на най-малките деца предстоящата смяна на валутата, която ще влезе в сила в България от 1 януари 2026 г. Чрез такъв „магазин в евро“ децата могат по-лесно да свикнат с новите монети и банкноти, както и с тяхното пресмятане.
Сега е подходящ момент родителите да направят заедно с децата нова касичка в евро или да измислят семейно предизвикателство за спестяване. Тодорова подчертава пред БТА, че е важно възрастните да отделят време за тази тема, тъй като за децата преминаването към еврото е абстрактно и често се възприема като загуба на стойност, а не като смяна на „мерната единица“.
Децата учат най-добре чрез реални ситуации, а общите игри и семейните предизвикателства допринасят и за изграждането на важни финансови умения – планиране, спестяване, разпределяне на разходи, избор между нужди и желания, както и осъзнаване на стойността на парите като средство за постигане на цели.
Преходът към еврото е подходящ момент семействата да въведат по-целенасочено финансово обучение у дома, използвайки естественото любопитство на децата. Джобните пари, които са първият личен бюджет на детето, могат да се дават директно в евро от началото на 2026 г., което ще улесни адаптацията.
За някои деца е възможно да се появи и емоционална привързаност към лева, тъй като те често свързват стойността на парите с физическата им форма. Затова Тодорова съветва да се позволи на детето да запази монета или банкнота в лева като спомен, което улеснява прехода.
View this post on Instagram
10. Как да разпознаем фалшивите евробанкноти?
Еврото се фалшифицира много по-често от българския лев, тъй като е по-широко използвана валута. Именно заради това пазарът за фалшиви евро е значително по-голям, което увеличава вероятността в ежедневието ни да попадне неистинска банкнота.
Най-често фалшифицираните евробанкноти са тези от 20 и 50 евро, тъй като са най-масово използвани. По-големите номинали – 100, 200 и 500 евро – будят повече съмнение у хората и обикновено подлежат на по-внимателна проверка.
Ако попаднем на банкнота, за която се съмняваме, че е фалшива - не бива да я пускаме в обръщение. Вместо това трябва да я задържим и изпратим за експертиза в Българската народна банка.
Ако искаме да проверим дали една банкнота е фалшива, първо трябва да обърнем внимание на хартията и релефа. Истинските банкноти са изработени от по-твърда, специфична на допир хартия и имат ясно изразен релеф по изображенията и линиите. Водният знак не е отпечатан, а представлява изтъняване на хартията – при фалшификатите често се вижда само контур без реална дълбочина.
По отношение на монетите - фалшификации са възможни, но рискът е значително по-нисък. „Не е икономически изгодно да се фалшифицират монети от 1 или 2 евро, за разлика от банкноти от 20 или 50 евро“, уточнява експертът във фирма за инвестиционно злато и сребро Иван Мутафчиев.
Еврото разполага още с множество защитни елементи – холограми, UV защити и специални визуални ефекти, което го прави една от най-добре защитените валути в света.
View this post on Instagram
