Бащинство. Един от най-вълнуващите и променящи живота моменти. Но за Васко Енев, жител на Добрич, то идва с неочаквано предизвикателство – неравните, разрушени и трудно проходими тротоари на града. Още преди да стане баща, той забелязвал проблемите с инфраструктурата, но едва сега, когато се придвижва с бебешка количка, осъзнава истинския мащаб на проблема.

Къде е проблемът?

Според Васко, и не само според него, труднопроходимите улици в Добрич са навсякъде, но особено фрапиращо е състоянието на бул. „Трети март“ и ул. „Захари Стоянов“. Разбити плочки, пропаднали участъци, липсващи тротоари – една истинска градска джунгла, в която преминаването с детска количка, инвалидна количка или дори просто с пазарска чанта се превръща в изпитание.

Кой страда най-много?

Разбира се, не само младите родители изпитват трудности. Възрастни хора, хора с увреждания, велосипедисти – всички те ежедневно се сблъскват с неравностите и препятствията по тротоарите на града. Проблемът не е само в неудобството, а в реалната опасност от инциденти – спъвания, падания, дори травми.

Ето какво е написал във Faсebook младият татко:

Още преди да стана баща, забелязвах криви и тесни пътеки и неотремонтирани тротоари и прочие. Но вече разбирам защо се избягват места като булевард Трети март, улица Захари Стоянов и други, в (и около) централната градска част тротоари.
Пускам сигнал до Община град Добрич/Dobrich Municipality, но съм сигурен че няма да има резултат, но, ако повече хора се включат, може и да има някакъв резултат - с информация за други трудни/непроходими тротоари.

Какво прави местната власт?

Васко Енев е подал сигнал към Община Добрич. Реакция? Засега – липсва. Но това не го спира. Той призовава повече хора да се включат в инициативата и да изпращат сигнали за недостъпните зони на града. Според него, ако достатъчно граждани покажат активна позиция, ще бъде по-трудно институциите да игнорират проблема.

Какво можем да направим?

Да сигнализираме – колкото повече хора подават сигнали, толкова по-голям шанс има проблемът да бъде взет под внимание.

Да споделяме – социалните мрежи са мощен инструмент за натиск. Ако един проблем стане видим, институциите трудно ще го пренебрегнат.

Да изискваме прозрачност – местната власт дължи отчетност за средствата, които се отделят за инфраструктурни проекти. Къде са парите за ремонт на тротоарите?

Град на всички или градът на малцина?

Въпросът, който Васко и други активни граждани поставят, е ясен: кога Добрич ще се превърне в достъпен град за всички? Град, в който родителите могат спокойно да разхождат децата си, възрастните да се движат без страх, а хората с увреждания да не се чувстват изолирани?

Докато чакаме отговор от местните власти, едно е ясно – битката с тротоарите е на всички. И тя няма да бъде спечелена без натиск, активност и непримиримост към бездействието.

Ето я и безобразната картинка от добричките тротоари, както ги видя един баща с количка: